Човеколюбието е едно от най-ценните човешки качества, но за съжаление в наши дни все по-рядко го срещаме. С наближаването на парламентарните избори на 19 април всички погледи са насочени към избраните представители на народа. Надяваме се, че хората, които ще заемат ръководни позиции в държавата, ще бъдат различни от предшествениците си – по-компетентни и с подход, основан на човечност при вземането на решения относно бъдещето на България.

Един от фаворитите за ръководители на страната е г-н Ивелин Михайлов. В продължение на десет години работим рамо до рамо за общото благо и благодарение на нашето сътрудничество и общуване съм свидетел на множество позитивни практики.

Пример за неговата човечност е следната случка: един ден ми се обади приятелка, която търсеше работа за свой близък. Тя знаеше, че нашата социална среда може да бъде решение, и имаше надежда, че можем да помогнем на този човек, който не е успявал да намери работа през целия си живот. Ставаше дума за 50-годишен мъж, завършил политология и работил три години в медиите, но впоследствие отключил психическо заболяване, поради което му е издадена т.нар. „жълта книжка“, означаваща, че вече не може да работи нормално.

Поех отговорността и се обадих на г-н Михайлов. Той ме изслуша внимателно и зададе един важен въпрос: „Опасен ли е за околните?“ Обещах да проуча ситуацията. Говорих с лекуващия лекар и заведох представители от организация, занимаваща се с клинични проучвания, за да разговарят с мъжа и да получим допълнителна обратна връзка. Оказа се, че няма опасност за околните и затова решихме да осигурим подслон и работа на човека.

Мога да разкажа още много истории от времето, прекарано с г-н Михайлов, включително даряване на средства за изграждането на български средновековен храм в Арциз, Украйна; поставянето на паметник на Алцек в Челе ди Булгерия, югозападна Италия; изработването на паметник на Котраг, доставен и инсталиран в Самара, Русия; както и издаване и разпространение на българска литература и култура. Всички тези усилия и ресурси бяха вложени по време на пандемии, войни и трудни времена, в които често съм се питал: „Защо го прави?“ Неговият кратък и ясен отговор беше: „Трябва да се дарява.“

Моят избор е ясен.