Има места, които не са просто география.
Има чешми, които не дават вода, а памет.
Има имена, които не принадлежат на миналото, а задават въпрос към настоящето: Какви хора сме днес?

Тюркян беше 17-месечно бебе.
Без „опасно“ име.
Без език, който да „застрашава държавата“.
Без вина.

По време на Възродителния процес и насилствената смяна на имената на българските турци през декември 1984 г., в село Могиляне, детето е задушено в хаоса и насилието, докато майка му е притискана от хора, изпълняващи държавна заповед.

Това не беше инцидент.
Това беше резултат от система, която реши, че страхът е инструмент, а човешкият живот – разходен материал.

За това престъпление няма осъдени.
Няма поета отговорност.
Има мълчание, маскирано като „държавна необходимост“.

РЕЖИМИТЕ СЕ СМЕНЯТ. МЕТОДИТЕ ОСТАВАТ.

През 1984 г. държавата решаваше:
– кой има право на име;
– кой трябва да мълчи;
– кого може да смачка „в името на реда“.

Днес формите са други, но същността е позната:
– хората отново са бедни, притискани и обезверени;
– институциите отново действат без страх от последствия;
– истината отново е неудобна;
– протестът отново се обявява за „заплаха“;
– има политически затворници без вина, държани в ареста.

Тогава го наричаха „Възродителен процес“.
Днес го наричат „реформи“, „стабилност“, „национален интерес“.

Но когато властта:
– не слуша хората;
– потиска различните;
– управлява чрез страх;
– държи хора в арести без вина и присъда;
– не носи отговорност,

това не е демокрация.
Това е предупреждение.

ТЮРКЯН Е ГРАНИЦАТА

Тюркян няма партия.
Няма идеология.
Няма етнос.

Тя е границата, която нито една власт няма право да преминава.
Дете, убито от натиск, насилие и безчовечност, е абсолютният морален провал на всяка държава.

Днес не убиват деца по този начин.
Днес убиват:
– достойнството;
– бъдещето;
– гласа на хората;
– надеждата.

И когато мълчим, когато свикваме, когато казваме „така е било винаги“, ние помагаме историята да се повтори.

ЗАЩО ТРЯБВА ДА СМЕ ТАМ НА 26 ДЕКЕМВРИ 2025 Г.

На 26-и декември, при Тюркян чешма, отново ще се проведе възпоменателен митинг.
Това не е просто церемония.
Това е гражданска позиция.

Там няма значение:
– как се казваш;
– каква вяра имаш;
– за кого гласуваш.

Там има значение само едно – дали си човек.

Затова всички хора от цяла България са добре дошли.
Защото паметта не принадлежи на един етнос.
Справедливостта не принадлежи на една общност.
А свободата не оцелява без солидарност.

ТЮРКЯН НЕ МОЖЕ ДА ГОВОРИ. НИЕ МОЖЕМ.

Тюркян няма глас.
Но има чешма.
И всяка капка от нея пита: Ще мълчите ли отново?
Или ще застанете от правилната страна на историята?

На 26-и не отиваме просто да си спомним.
Отиваме да покажем, че помним, разбираме и няма да приемем повторение.

Този път не властта, а ние носим отговорността.

Последвайте ни в Telegram, Viber и Facebook.