В сърцето на Стара планина, в местността Преслица над село Редина (община Своге), се разгаря напрежение. Местните жители алармират, че 55 декара пасища, които десетилетия са служели за паша на животни и запазване на естествения воден баланс в района, са предоставени на концесия за изграждане на соларен парк. Хората твърдят, че не са били информирани и че проектът застрашава както животновъдството, така и основни водоизточници на махалата.

Според жителите, говорещи във видеоматериала, територията, определена за изграждане на фотоволтаични панели, включва пасища и вододайна зона. Земята е частна общинска собственост по член 19, временно стопанисвана от община Своге, която я е отдала на фирма инвеститор за соларен парк, без предварителен разговор или обществено обсъждане с местните.

На терена преди е имало пасища и обработваеми ниви, поддържани чрез т.нар. „слогове“ — естествени растителни и земни образувания, които задържат водата в почвата. Местните разказват, че след разчистване на растителността водата вече не се задържа в земята, а се стича директно надолу към селото, носейки риск от засушаване в горната част и ерозия в долната.

Особено притеснение предизвиква близостта на соларния парк до няколко водоизточника — някои на едва 10 до 50 метра от бъдещите панели, а основният извор за махала Странението е само на около 200 метра. Този извор служи и като резервен водоизточник за квартал Дренов в Своге при аварии на централния водопровод. Въпреки това, в документи на Басейнова дирекция се твърди, че в района няма значими водоизточници.

Жителите изразяват и страхове, че при поддръжка на зоната под панелите може да се използват химически препарати за унищожаване на растителност, които при дъжд да попаднат във водата, използвана от хора и животни.

Друг проблем е преминаването на кабели и техника през частни земи. Собственици споделят, че са поставени в ситуация на законов натиск: ако не се съгласят доброволно, общината може да разреши преминаването и без тяхното съгласие, съгласно Закона за устройство на територията.

Наред с това, местни жители показват, че в кадастралните карти цели махали практически „не съществуват“ — пътища, водопроводи и жилища не са нанесени, което според тях улеснява процедури за инвестиции, но ощетява реалното население.

Случаят в село Редина повдига важни въпроси за начина, по който се планират зелени енергийни проекти в България. Макар възобновяемата енергия да е приоритет, местните жители настояват, че развитието ѝ не трябва да става за сметка на традиционни поминъци, природни водни ресурси и населените места в планинските райони. Местната общност очаква прозрачност, екологична оценка и диалог — преди природата и поминъкът да бъдат необратимо променени.

Последвайте ни в Telegram, Viber или Facebook.