В сенките на нашето общество, където слънцето рядко прониква, се крие мрак, който поглъща
невинност и трови душите на най-уязвимите – нашите деца. Те са тихите жертви, забравени от обществото, чиито викове се губят в безразличието.
Колко още детски сълзи трябва да се пролеят, колко още невинни души трябва да бъдат
белязани завинаги, преди да се събудим от летаргията си? Колко още пъти ще обърнем гръб на
ужаса, който се случва зад затворени врати, в мълчанието на страха и срама? Колко още детски
живота трябва да бъдат похабени? Колко още деца ще бъдат премазани, унищожени, убити?
Нека не забравяме, че зад всяка статистика, зад всяко заглавие, се крие едно дете – с мечти,
надежди и безкрайна уязвимост. Те са нашето бъдеще, нашата отговорност. И ако не ги
защитим, ако не се изправим срещу злото, което ги дебне, тогава сме се провалили като
общество. Нека техният тих вик се превърне в гръмовен зов за справедливост. Нека да разкъсаме булото на мълчанието и да извадим на светло тези, които се крият в сенките. Нека да покажем на нашите деца, че не са сами, че има кой да ги защити, че техните животи имат значение. Защото едно общество се мери не по силата на своите закони, а по грижата, която полага за най-уязвимите си членове. И ако не се научим да защитаваме децата си, тогава сме обречени да живеем в свят, където мракът винаги ще надделява над светлината.
Още по-грозно е, че протестът на 2 април в защита на децата, този вик за справедливост, остана почти незабелязан от големите телевизии. Мълчанието на медиите е оглушително, а липсата на подкрепа от страна на политиците – поразителна. Единствените депутати, които се осмелиха да застанат до хората, бяха от партия „Величие“. Къде са останалите? Къде са гласовете, които трябва да защитават нашите деца? Къде са представителите на народа?
Жалко и трагично е да не мислим за децата на България, да не мислим за нашето бъдеще, да
пренебрегваме всички тези насилници, да ги крием от обществото, да не обръщаме внимание.
Това мълчание е съучастничество. То е предателство към невинността и подигравка с болката на жертвите. Нека не позволяваме това да продължава. Нека да се изправим заедно и да
изискаме справедливост.
Как е възможно, докато тези ужасяващи неща се случват, ние да продължаваме да се храним и
забавляваме, казвайки ужасяващото… (нали не е на мен), сякаш нищо не се е променило? Но
утре може да сте вие, вашето дете. Как можем да пренебрегнем страданията на нашите деца,
които умират в мълчание? Това е не само безразличие, но и морална слепота. Нека отворим очите си и да се изправим срещу тази жестокост.

Репортаж от националният протест в София ТУК

Присъединете се към нашата общност в Телеграм ТУК