От няколко години се стремим през месец-два да организираме
доброволчески акции – не защото имаме много време, не защото имаме в излишък, а
защото вярваме, че истинската добрина е да дадеш дори когато сам нямаш.
Нарекли сме това място „женския Атон“. За разлика от Света гора, където не можем
да пристъпим, защото е привилегия само за мъже, в мерданската обител идваме като
в молитвен дом, в който да споделим своята вяра сред благодатта на това свято
място.
Доброволчеството не е просто жест на помощ – то е връзка. То е силата да обединиш
усилията си с други хора и да работите заедно, да усещаш, че не си сам в стремежа
към доброто. Цяла седмица манастирът се подготвяше за храмовия празник на 9 март
– почиствахме двора, подреждахме масите, пейките, засаждахме цветя, приготвяха се
вкусни баници, сладкиши, ястия, за да посрещнем топло гостите в дух на благочестие
и благословение.
Тази година отново се събрахме хора от различни краища на България – не само като
доброволци, но и като гости на празника. Срещнахме и някои, които от десетилетия,
вече 40-50 години, идват в манастира на този ден. Сред тях – мнозина възрастни,
които пазят спомени и истории, които са носили през целия си живот. 85-годишният
дядо Тодор от Русе от 50 години не е пропуснал празник на манастира. Винаги идва с
хляб, олио, вино и дарове за храма. „Ставам рано сутринта, хващам „пътника“ и съм в
манастира“, с усмивка ни разказва дядо Тодор, връщайки спомените си назад във
времето.
Манастирът в Мерданя не е само по-близо до Бога място – той е носител на
българската история. Един от най-забележителните моменти в историята му е свързан
с еленчанина хаджи Кесарий Хорозов. През 1853 г. той изкупува бившите
манастирски имоти и със собствени средства построява църквата и жилищните сгради,
като сам станал игумен на възстановената обител. По време на освободителните
борби хаджи Кесарий е сподвижник на Васил Левски и този факт прави манастира още
по-ценен за нашата историческа памет.
През 70-те години на XX век манастирът става известен с игуменката си
схимонахиня Евпраксия, наричана майка Катя. Тя е запомнена като изключително
начетена, надарена с мъдрост, целителски способности и пророчески дарби. От цял
свят привлича хора, които търсят съвет и помощ, и оставя дълбока следа в историята
на светата обител.
Днес манастирът отново възкръсва благодарение на своята игуменка – майка
Серафима. Само за четири години, с помощта на сестрите, тя възражда и
облагородява обителта с неизмеримо старание, любов и отдаденост, следвайки пътя
на сестра Евпраксия.
Желанието на майка Серафима е младите да бъдат приобщени към вярата и
християнските ценности. Те не знаят значението на тези свещени места, не знаят
историята, не знаят колко ценни са традициите, които ни свързват с корените ни. А
наш дълг е да предадем това знание. Да разказваме, да споделяме, да водим след
себе си следващите поколения, за да не се загуби тази жива връзка между хората и
Бога.

След празника майка Серафима ни напомни за една от големите пречки по пътя към
духовността – гордостта. Гордият човек не може да приеме забележка, не може да
понесе критика. Той вярва, че винаги е прав, и не допуска другата гледна точка. А
именно това е болест, която откъсва душата от Бога. Лекува се трудно, защото трябва
смирение – качество, което често забравяме.
Но ако искаме да растем духовно, трябва да се научим да се радваме, когато някой
ни направи забележка. Да не отвръщаме с лошо, да не сме агресивни, да не
прекъсваме отношенията си с хората само защото не сме съгласни с тях. Истинската
сила не е в това да докажем, че сме по-велики от другия, а в това да останем
добри дори когато сме критикувани.
Освен като доброволец аз бях в Мерданския манастир и като репортер на
„Красива София“. Споделих този празник и като християнка, и като част от екипа
съмишленици в Красивите медии. Заедно с колеги от „Красив Търновград“
разговаряхме с много хора, взехме интервюта, запечатахме моменти със снимки,
обменихме енергия, която само такова свято място може да даде.
Красивите медии в България растат и вече са над 35, защото всички имаме
нужда от повече доброта и красота в живота си. Уморихме се да виждаме по
телевизията само лошите новини. А всъщност доброто се случва всеки ден – в
нашите любими градове и села, в нашата прекрасна родина. Искаме да отразим точно
тази красота и добрите, съзидателни неща, които се случват, за да вдъхновим и
други, които милеят за България.
Празникът мина, но след него остава нещо по-ценно – усещането, че сме част от
нещо по-голямо. Че когато се събираме и даваме, доброто се умножава. Защото
духовността не е само в молитвата, а в ръцете, които работят, в усмивките, които посрещат и в сърцата които обичат.

вижте нашият репортаж ТУК https://youtu.be/uq5AdiJsyRQ?si=dcvDdhqQUvcdSVPW

Присъединете се към нашата общност в Телеграм ТУК!