Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – история, роля и (не)достъпност за гражданите
Основана е през 1878 г., веднага след Освобождението, като първоначално носи името Българска народна библиотека.
През годините тя се утвърждава като културен и научен център, съхраняващ огромно книжовно богатство. Днес библиотеката притежава над 8 милиона документа, включително редки ръкописи, архиви и книги с национално значение.
Функцията на библиотеката – знание или крепост?
Като национална институция, основната ѝ роля би трябвало да бъде предоставянето на достъп до знания и културно наследство за всички български граждани. В действителност обаче днес Националната библиотека изглежда по-скоро като забранена зона, отколкото като място за свободен достъп до култура и информация.
В момента библиотеката се охранява строго, а достъпът до нея е ограничен само за регистрирани читатели. Това означава, че обикновените граждани, които просто искат да разгледат сградата или да се запознаят с нейната история, нямат право да влизат. А сега да разкажем една показателна история…
Студената реалност на българската култура
На 18 февруари група приятели от Пловдив посещават София, за да почетат паметта на Васил Левски, като положат цветя пред паметника му. Времето е изключително студено, а в близост до паметника се намира именно Националната библиотека – символ на българската култура и просвета. Решават да влязат вътре, за да се стоплят и да разгледат институцията, която, по идея, принадлежи на всички българи.
Какво се случва? Достъпът им е отказан! Причината – те не са регистрирани читатели. Дали това е оправдано? Кой и защо решава, че една национална институция трябва да бъде достъпна само за ограничен кръг хора?
Национална библиотека или частен клуб?
Оправдано ли е гражданите на България, които с данъците си издържат подобни институции, да не могат дори да влязат и да се запознаят с културното си наследство? Защо библиотеката е превърната в крепост, охранявана с решетки и строга регистрация, вместо да бъде отворена и гостоприемна?
Ако същата тази група приятели бяха чуждестранни туристи, дали щяха да бъдат върнати на входа? Или щеше да има екскурзовод, който да ги разведе и да им обясни значимостта на библиотеката?
Докога националните ни културни институции ще бъдат символично „национални“, но практически – недостъпни за самите българи? Време е управляващите да дадат отговори!
Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК
Коментари