Петър Петрунов – човекът, който не спира да мечтае
„Това беше новата Шипка! – разказва развълнувано Дядо Петър. – Хората плачеха, прегръщаха се, ръкуваха се като братя. Всеки усещаше, че тук, в този момент, сме част от нещо много по- голямо!“
„Това беше новата Шипка! – разказва развълнувано Дядо Петър. – Хората плачеха, прегръщаха се, ръкуваха се като братя. Всеки усещаше, че тук, в този момент, сме част от нещо много по- голямо!“
Покланяйки се пред Кръста, ние не свеждаме глава пред болката, а я издигаме към смисъла. Кръстопоклонна неделя е не просто почит към миналото, а призив за личен избор – да понесем своя продукт с вяра, за да намерим в него не слабост, а сила.
Родолюбието не се измерва с думи, а с действия. Да си българин, означава не само да се гордееш с миналото, но и да го продължиш. Да дадеш – време, средства, енергия, за да създадеш нещо, което ще остане.
Днес Пеевски и Борисов се опитват да ни накарат да замълчим. Да ни пречупят. Да се свием, както сме се свивали някога, когато виковете на възрастните разтърсваха детския ни свят. Но идва ден, в който децата осъзнават, че човекът, който ги е плашил, не е всемогъщ, а страхът им е бил само илюзия. Осъзнават, че предишните страшни сенки в ъгъла на стаята са просто дрехи, хвърлени върху стола. И когато заедно запалим светлината, сенките изчезват.