Приказка за Истината, която никой не харесваше
Имало едно време едно същество на име Истина. Не била лоша, не била груба — просто си казвала нещата такива, каквито са.
Имало едно време едно същество на име Истина. Не била лоша, не била груба — просто си казвала нещата такива, каквито са.
Някъде в сърцето на Стара планина, близо до града на дървото и духа — Троян, живее един човек. Марин. Самоук майстор, който никога не е учил изкуството си в школа, но е преминал през най-тежкото обучение — живота.
Има хора, за които работата е просто средство за препитание. Има и такива, за които тя е мисия. Иван Цанов, познат сред приятели и съмишленици като Барни, е именно от вторите. Собственик на ресторант „Добро“, човек с богата банкетна култура и пазител на автентичния вкус, той не просто предлага храна – той съхранява и предава българската традиция, обич и гостоприемство.
Няма за транспортните работници. Няма за медицинските сестри. Няма за хората с увреждания. Няма за библиотекарите. Няма за учителите. Няма за никого, който не е част от схемата. А когато някой от тях излезе на улицата – медиите се подреждат в колона зад политиците и започват да внушават, че става дума за алчност. За каприз. За глезотия.