Приказка за пауна и пчелите
Имало едно време, в една зелена долина, гордо паунче. То обичало да разтваря перата си и да се хвали: – Вижте ме! Аз съм най-красивият, най-умният и най-важният! Без мен слънцето нямаше да грее!
Имало едно време, в една зелена долина, гордо паунче. То обичало да разтваря перата си и да се хвали: – Вижте ме! Аз съм най-красивият, най-умният и най-важният! Без мен слънцето нямаше да грее!
Днес станахме свидетели на поредното доказателство, че в нашето общество има нещо дълбоко сбъркано. Един от спортните автомобили, облепен с изображения на популярни личности – лицата на българската мафия, катастрофира поради лоши метеорологични условия и загуба на контрол. За щастие няма жертви. Шофьорът е жив и здрав, макар колата да е със сериозни щети. Това би трябвало да е достатъчно, за да си отдъхнем.
Имало едно време едно малко градче, в което хората носели отвън всичко, което били отвътре. Колкото по-добър бил човек, толкова по-лъскави били обувките му. Колкото по-честен – толкова по-бяла била ризата му. Колкото по-щедър – толкова по-златни били копчетата на палтото му.
Вървях по тиха уличка в квартал „Овча купел“, когато погледът ми се спря върху малко момче, седнало на сянка. Самичко, съсредоточено, плетеше нещо с бързи, сръчни ръце. Приближих се с любопитство. Камен – така се казваше младежът – правеше гривнички от малки цветни ластичета. Детски ръце, но с упоритост и целеустременост, каквато рядко се среща дори при възрастни.