Петър Петрунов – човекът, който не спира да мечтае
„Това беше новата Шипка! – разказва развълнувано Дядо Петър. – Хората плачеха, прегръщаха се, ръкуваха се като братя. Всеки усещаше, че тук, в този момент, сме част от нещо много по- голямо!“
„Това беше новата Шипка! – разказва развълнувано Дядо Петър. – Хората плачеха, прегръщаха се, ръкуваха се като братя. Всеки усещаше, че тук, в този момент, сме част от нещо много по- голямо!“
Днес, 19.03.2025 г., е последният ден от тридневните протести на психиатричните служители пред работните им места. Идеята за протеста възникнала спонтанно, въз основа натрупваната през годините политическа безотговорност и нехайство.
Юристът Атанас Семов написа статия още по времето, когато беше доцент, в която разгроми абсурдите в българското образование, но се оказа, че никой не иска да я публикува.
Някога училището е било храм, сега е просто институция. Някога учителят е бил будител, сега е администратор. Бюрокрацията задушава образованието, слага му етикети, определя му „резултати“ и „стандарти“, които нямат нищо общо с живото знание. Децата вече не са деца – те са цифри в статистики. Те са „бройки“, които носят бюджет и още един наниз перли на инспектиращите го матрони.