Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
When a politician says he met someone “through friendly channels,” it sounds innocent—until it turns out that the friend is linked to an American political dynasty and the conversation to energy and sanctions. From that moment on, the word “friendship” ceases to be personal. It becomes a screen behind which anything can be hidden: influence, mediation, the trade in access.
Когато един политик каже, че се е срещнал „по приятелска линия“, това звучи невинно – докато не се окаже, че приятелят е свързан с американска политическа династия, а разговорът – с енергийни и санкционни теми. От този момент нататък думата „приятелство“ вече не значи нищо лично. Тя се превръща в параван, зад който може да се скрие всичко: влияние, посредничество, търговия с достъп.
When a meeting without a protocol triggers a storm of commentary, it is rarely because of the conversation itself. Usually, it speaks to something deeper — the need to appear significant when one’s significance has long since leaked through the cracks of politics. That was the case with Boyko Borissov’s visit to Donald Trump Jr. — a meeting that officially never existed but somehow became political capital, valued in dozens of hours of media coverage and hundreds of thousands of views online.
Когато една среща без протокол предизвика буря от коментари, това рядко се дължи на самия разговор. Обикновено става дума за нещо по-дълбоко – за нуждата да изглеждаш значим, когато значението ти отдавна е изтекло през фугите на политиката. Такъв беше случаят и с визитата на Бойко Борисов при Доналд Тръмп-младши – една среща, която официално не е съществувала, но се превърна в политически капитал, оценен на десетки медийни часове и стотици хиляди гледания в интернет.
