Предходната ми статия по темата за българския туризъм беше един своеобразен увод, в който поставих няколко важни въпроса:

Дали чуждестранните туристически гиганти (като Booking.com и AirBNB) вече са ни направили напълно зависими дори в собствения ни български пазар?

 Защо родното Министерство на туризма не помага адекватно за развитието на този бранш и къде е българската онлайн платформа, която да предложи по-добри условия от западните монополисти?

·         И каква е логиката да изнасяме огромни суми от приходите си към чужди държави (и то при всяка направена резервация чрез чуждестранните онлайн платформи), вместо да вложим тези средства обратно в родната ни икономика?

     Ние, българите, сме свободолюбив народ и не се даваме лесно да ни влияят от другаде. Факт е, че и до ден днешен сравнително добре сме се запазили да не приемем много от „европейските ценности“, което означава, че имаме още шанс да направим България най-доброто място за живеене. Но тогава как се стигна дотам, че всяка година все повече българи решават да станат „кеш донори“ на чуждестранни корпорации? Какви методи използват те срещу нас, за да ни убедят да работим за тях доброволно и да не усещаме как в течение на времето сме се оказали без права в тези „уж партньорски“ отношения?

Методът е главно един и е познат като „Пълзящото нормализиране“ (или „Creeping Normality“ на английски). Спомнихте ли си за примера с жабата, сложена в тенджера с вода? Ако водата е гореща и пуснеш една жаба в нея, тя ще скочи да избяга. Но ако водата е хладка и постепенно я загряваш на котлона с жабата вътре, тя ще се свари, без да разбере кога точно се е случило.

По същия начин е преминал и нашият 35-годишен преход към „уж демокрацията“, като мнозина българи все още не усещат как се затрива родината ни година след година, а миризмата на изгоряло им се струва, че иде от другаде! Но да се върнем обратно към темата с туризма.

Какво прави всъщност Букинг, че да ни примами доброволно да работим за Нидерландия и да им носим стотици милиони (да, правилно прочетохте) левове на година? За да ви покажа как им работи системата, ще използвам личния си опит като бивш техен партньор, но няма да преразказвам... а вместо това ще ви провокирам с въпроси! Нека вашето въображение влезе в ролята на разказвач, така ще е по-интересно. Хайде да започваме!

·         Ако някой ви обещае „постоянен поток на клиенти“ в стартирането на собствен бизнес (и да ги осигурят веднага) с добри начални условия – щяхте ли да пробвате? Аз пробвах, така беше в началото.

·         След това ви дават оценка на обекта, базирана на ревюта – поздравяват ви за високия резултат и ви обсипват с хвалебствени съобщения. Щяхте ли да се почувствате горди, че успявате? Аз се почувствах, в началото.

·         Вие сте партньори на Букинг, но те са „по̀ партньори“ от вас и могат да променят правилата едностранно. Изпращате им възражение по имейл и получавате отговор: „Вашето мнение беше важно за нас, то ще помогне да подобрим обслужването си в бъдеще“. Повярвахте им, нали? И аз не, но това беше само началото.

·         Един ден разбирате, че бутонът за отказ на резервации от вашата страна в екстранет вече липсва (за всички партньори, не само за вас). Става нужно да го правите по телефона, говорейки с оператори на Букинг, а българските такива имат кратко работно време. Готови ли сте с вашия „инглиш“, като ви вдигнат от Англия? Аз бях готов, но се надявах това да е временно.

·         Неочаквано забелязвате, че вече няма директен начин за контакт с Букинг в писмен вид – имейлите им са закрити и връщат съобщение, че трябва да ползвате контактната форма в екстранета. А пък контактната форма? Върти ви в кръг от въпроси, без да дава опция за писане на съобщение. Какво правим? Аз реших, че проблемът е временен.

·         Възникват проблеми с дадена резервация и се нуждаете от помощ – обаждате се на Букинг. Вдигат ви вече някъде от Индия, със „страшен“ английски, като на мумбайски таксиметров шофьор – няма разбиране. Прехвърлят ви на друг оператор от друга държава (пак в Азия) и проблемът е същият... просто акцентът е друг. Какво правим? Аз тренирах търпението си, временно.

·         Но с времето условията все повече се променят и изведнъж се случва нещо забележително – получавам „покана“ за попълване на един формуляр, който се нарича „Know Your Partner“ (в скоби изписано „KYP“). Абревиатурата малко ме озадачи, понеже много прилича на една българска думичка с три букви. Вие как бихте реагирали? Аз изначално се изсмях... но само след месец го приех лично.

    Ще има и трета част с продължение, драги читатели, защото в нашия модерен и глобализиран свят дяволът е в детайлите (а „детайли“ ни дебнат отвсякъде вече). Особено този с трите букви на латиница, за които стана дума по-горе. Оставям ви с един въпрос за размисъл – вие КОИ свои лични данни НЕ бихте споделили с дадена корпорация, ако ви го поставят като условие за продължаване на съвместната ви работа като „партньори“?Благодаря за вниманието, очаквайте завършека на темата и моя отговор на въпроса в следващата статия! 

      Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК