Голяма Богородица – Денят, в който небето и земята се срещат в любов
Надежда и утеха – Вярва се, че на този ден Пресвета Богородица е особено близо до хората и чува всяка молитва.
На 15 август православните християни почитат Успение на Пресвета Богородица – един от най-големите и най-тачените празници в църковния календар. Това е денят, в който Божията майка напуска земния живот, за да бъде при Своя Син, но не като край, а като преминаване към вечния живот.
В българската традиция празникът е наричан Голяма Богородица (за разлика от Малка Богородица на 8 септември – Рождество на Богородица). Името му идва от старото разбиране за величието и майчинството на Света Мария, покровителката на майките, семейството и дома.
Какво ни носи този ден
Надежда и утеха – Вярва се, че на този ден Пресвета Богородица е особено близо до хората и чува всяка молитва. Затова множеството посещават храмове, палят свещи и отправят молби за здраве, мир и закрила.
Семейно единство – В миналото този ден е събирал цели родове на обща трапеза. Това е време за среща, помирение и споделена благодарност.
Вътрешен мир – Празникът напомня, че всяка раздяла в земния живот е само временно отдалечаване, а любовта и доброто остават вечни.
УРОЦИТЕ на Голяма Богородица
Смирението е сила – Пресвета Богородица е пример за търпение, скромност и вяра дори в най-трудните моменти.
Любовта е най-големият дар – Тя е отдала живота си в служба на Божията воля, а това ни учи, че любовта и отдадеността към другите са пътят към истинската радост.
Вярата променя всичко – Когато човек вярва и се доверява, и най-големите трудности се превръщат в мост към новото начало.
Обичаи и вярвания
В много краища на България на този ден се правят курбани, раздава се хляб и грозде – символи на плодородието и Божието благословение. Жените носят в църквата плодове и растения, за да бъдат осветени, а posle ги пазят като лек през цялата година.
Съществува и поверие, че каквото се търси с чисто сърце на Голяма Богородица, ще се сбъдне.
Духовно послание
Голяма Богородица не е ден на скръб, а ден на тиха радост – защото тя отива при своя Син, но продължава да бди над всички нас. Това е време да се обърнем към себе си, да простим, да благодарим и да помолим за силата да вървим напред с вяра.
"Който се довери на Богородица, никога няма да остане без закрила."
На този ден небето и земята се срещат в една майчина прегръдка, в която всеки може да намери утеха и надежда.
Честит празник.
Коментари