Днес животът ми подари неочаквана среща, която ме разтърси дълбоко и ме накара да повярвам още повече в доброто, в бъдещето, в децата на България.

Вървях по тиха уличка в квартал „Овча купел“, когато погледът ми се спря върху малко момче, седнало на сянка. Самичко, съсредоточено, плетеше нещо с бързи, сръчни ръце. Приближих се с любопитство. Камен – така се казваше младежът – правеше гривнички от малки цветни ластичета. Детски ръце, но с упоритост и целеустременост, каквато рядко се среща дори при възрастни.

– Здравей, младеж! Как се казваш?
– Аз съм Камен.
– Какво правиш тук?
– Плета гривнички.
– А защо не си с приятелите, да играете?
– Защото ги плета, и който иска, може да си купи. Събирам пари, за да си оправя колелото.

Проста история? Може би. Но зад нея прозираше нещо много по-дълбоко – дух, който отказва да чака наготово. Дух, който търси начини, а не оправдания. Камен не просеше, не се оплакваше. Той създаваше. Работеше. Мечтаеше. Усмихваше се и очите му грееха.

Това, което още повече ме зарадва, е, че подобно нещо рядко се вижда в града. В София децата често са свикнали всичко да идва наготово – родителите да купят, да оправят, да решат. Малко са онези, които сами търсят начини да постигнат това, което искат. А Камен правеше точно това – със собствените си ръце. Виждала съм го в селата, в провинцията, където още се пази онзи стар дух на трудолюбие и самостоятелност. Но тук, в столицата, не бях срещала такъв пример досега.

И това ме върна към моето собствено детство. Спомних си как, преди години, баща ми ми подари една огромна кутия с химикалки Bic, много актуални за онова време. Заедно с моя приятелка започнахме да ги продаваме и с парите отидохме на море. Не защото нямахме, а защото искахме да направим нещо сами. И успяхме. А вкусът на собственото постижение е несравним. Точно това усетих в очите на Камен.

Именно такива деца трябва да пазим и вдъхновяваме всеки ден – с добър пример, с доверие, с подкрепа. Защото не подаръците създават силните личности, а вярата, че могат да се справят сами. Камен е символ на това, че в сърцата на българските деца все още гори пламъкът на надеждата, трудолюбието и честността.

Не големите жестове променят света. Понякога е достатъчна една гривничка от ластичета, изработена с мечта – за да ни покаже, че бъдещето е в сигурни ръце. В ръцете на деца като Камен.

Нека бъдем като Камен. Да подкрепяме. Да създаваме. Да мечтаем. И никога да не забравяме, че доброто винаги започва от малките неща.

Последвайте ни в Telegram, Viber или Facebook.