Доскоро си мислех, че животът тук, в София, е прекрасен. Като виден работохолик със семейство, прекрасна съпруга и дъщеря – бонбон на годинка, трудно издържах без живота в София за повече от три дни. В главата ми винаги се въртеше мисълта –  има толкова много работа и толкова много се случва там, в тази София, а аз си губя времето в нищоправене някъде в другия край на България или на света.

Много хора карат суперскъпи мерцедеси, живеят в суперскъпия си апартамент, но сутрин губят поне час, за да стигнат до офиса, а вечер този час не им стига, за да стигнат до вкъщи. И аз съм в подобно положение, а дори още не карам дъщеря си на детска градина или училище. Тогава транспортната задача става тежка и времеемка.

Излизам от дома си, навсякъде е кал и прах от всички строящи се сгради наоколо. Кметът предупреждава, че този процес няма да спре следващите две години, защото се строят още 200 сгради. А прахолякът, който се вдига около огромната нова детска градина точно до вкъщи, е нещо средно между пушилка и ураган.

По всички телевизии и новини казват, че въздухът е опасно мръсен тези дни и да не извеждаме децата навън. Сякаш ние можем да виреем в отровния въздух, а децата не. Обаче някъде се изгубиха фейсбук активистите на „Спаси София“, както и тези на ПП-ДБ. Зачезна безследно и всичкият либерал в София, който само допреди година всеки ден тръбеше колко е лош старият кмет и какви инициативи щели да се предприемат.

Започнаха да спират неекологичните „Марици“, АЕЦ-ът сам е недостатъчен. Добруджа се дупчи за перки – планират се поне 1000, а всяко свободно плодородно поле се превръща в соларен парк. В същото време половин България изкара Нова година, а някои и Коледа, без ток, на тъмно и студено. София не беше изключение. Другата половина от страната пък беше цяло лято без вода – не без топла вода, а без никаква вода. В центъра на София наложиха ограничителни мерки за автомобилите и половината ми служители ежедневно се чудят как да дойдат до офиса. През това време пишман еколози из фейсбук тръбят, че ни е малко и че трябва да се избиват кравите и овцете на животновъдите, че много парникови газове отделяли. И не само това – обмислят из ЕС дали да не забранят на бабите да си отглеждат домати в градината, че и в този процес се отделяли много парникови газове.

Обаче незаконната сеч никой не я пипа и на никого не му вади очите, че е на „нашите“ хора от Новото начало.

Днес се разхождам на съседната до нас улица, точно на ръба между Студентски град и „Малинова долина“, и какво да видя – огромно сметище. Говоря по телефона с позната, която тъкмо оставя децата си в 121-во училище, и ѝ разказвам какво виждам. Тя ми праща снимки около цялата сграда на училището – навсякъде е сметище. Пътуваме с мой колега по ул. „Житница“ и се оказва, че целият парк „Барите“ на края на ул. „Житница“ е едно огромно сметище. От поне 10 години насам. Квадратни километри сметище насред урбанизирана София, между „Красна поляна“, „Овча купел“ и „Факултета“, непосредствено до индустриалната зона и производствената база на сладкарница „Неделя“. Планини от боклуци, които ние дишаме, разграждат се в почвата, тровят водите ни и храните ни.

Зелено ми е! В унисон със Зелената сделка. Действителността наоколо обаче е тъмнозелено-лилава. Да ви е сладко!

По-актуално, много по-зелено и политически коректно е обаче да вземем една обществена поръчка за соларни лампи и да ги наслагаме по цялата улица и насред парка, за да можем да се наслаждаваме на камарите боклуци по-добре, вместо да изчистим сметището. Нали все пак сме европейска столица. Тъмнозелено-лилава. Отровна!

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК