В предаването „Отличен ден“ по телевизия СКАТ се разигра своеобразна документална хроника на политическото разочарование от партия „Възраждане“. Водещата Милена даде тон на разговора с кратък преглед на днешните събития в Народното събрание, като акцентът падна върху поредните парламентарни циркове около законопроекта за чуждите агенти, внесен от самата „Възраждане“. Въпреки че партията прокарва популистки наратив срещу „Сорос“ и външни влияния, в момента на истинското гласуване депутатите ѝ напуснаха залата. Това даде повод за иронична диагноза – че партията страда от раздвоение на личността и проповядва едно, но прави друго.

Гост в студиото беше доц. Иван Илиев, доскорошен член на „Възраждане“ и преподавател с дълга кариера в сферата на образованието. Той разказа своя път в партията – от идеалистично увлечение, мотивирано от истерията около зелените сертификати, до дълбоко отрезвяване след вътрешен сблъсък с авторитарната структура и култа към личността на лидера Костадин Костадинов. Доцентът описа как още от самото начало е забелязал противоречия между прокламираните принципи на партията и реалното ѝ функциониране, в което няма диалог, няма свобода на мнение, а всяко инакомислие се санкционира. Неговата история се допълва от работа по книга за „Възраждане“, която вече надвишава 1500 страници и съдържа документални разкази, анализи и свидетелства за вътрешните механизми в партията.

Доц. Иван Илиев, както стана ясно от дългото му участие в предаването „Отличен ден“ по телевизия СКАТ, е човек с висок образователен и морален профил, който е преминал през разочароващо пътешествие в партия „Възраждане“. Той не е случаен активист или временен симпатизант. С повече от 25 години опит в системата на висшето образование, в момента доцент в Пловдивския университет и бивш учител, Илиев е преподавател по езикознание и притежава академична тежест, която му дава основание да говори с авторитет.

В политиката се включва едва на 52 години, привлечен не толкова от личността на Костадин Костадинов, колкото от протестната вълна срещу зелените сертификати по време на COVID кризата. Казва открито, че не е бил фен на Костадинов, но е повярвал в някои от изначалните идеи на партията – съпротива срещу институционално насилие, повече национален суверенитет, фокус върху образованието. Само че много бързо разбира, че зад красивите думи се крие куха, авторитарна и подмолна структура.

Илиев е човек на доказателствата – той не само говори, но и пише. Работи по книга, която към момента надхвърля 1500 страници, разделена на три части: „Възраждане“ преди него, по време на членството му и след напускането му. В нея събира документи, чатове, свидетелства, публични и вътрешнопартийни проявления, с които иска да покаже реалната същност на формацията.

Характерно за него е, че не се оплаква – той разказва с факти. От партийните събрания, където вместо аргументи се размахват лозунги, до моментите на дребна парична неотчетност и явна нелоялност. Дава собствени примери как е давал пари за бензин, столове, дори разкарвал партийни активисти с личната си кола, но след това никой не поемал отговорност или разходи. Не заради сумите, а заради принципа.

Особено критичен е към култа към личността на Костадинов – описва го като човек, който гледа над всички, не допуска разговор, не понася съпротива. Има само едно мнение, което важи – неговото. Илиев отказва да се снима с него, отказва да го боготвори, и това го прави неудобен.

Участието му в предаването разкри и една почти трагична нотка – човек с експертност, академична култура и национална чувствителност, който се е опитал да бъде полезен със законодателни предложения, особено в сферата на образованието, но е бил напълно игнориран. Не защото не казва правилни неща, а защото „във „Възраждане“ се слуша само Вожда“.

В крайна сметка напуска партията с горчивина, но и с усещане за морална победа. Той не само излиза от нея, но започва активно да разобличава нейната същност. От личния си опит, от разкази на други напуснали, от събирани документи и свидетелства. Илиев не е просто разочарован бивш член – той е хронист на една заблуда, която се представя за патриотична алтернатива, но всъщност е поредното завръщане на политическото лицемерие и личната корист под знамето на национализма.

Той казва: „Възраждане“ е сектантска пирамида. Който не вярва, нека мине по пътя, по който минах аз“. И обещава: „Книгата ще дойде. И тя няма да остави място за съмнение“.

Сред най-фрапантните примери, които Илиев даде, е начинът, по който партийните структури боравят с дарения и членски внос – пари се събират, но липсва каквато и да било отчетност. Лични дарения за бензин, столове и други нужди просто изчезват без следа. Неговото участие в местната структура в Казанлък показва и как партийните лидери, като бившия депутат Димитър Пашев, не изпълняват обещанията си към редовите членове и се издигат не чрез идеи, а чрез подмазвачество, безпрекословна лоялност и слугинаж.

Особено внимание беше обърнато на култа към личността на Костадин Костадинов, когото Илиев сравни със Зевс на Олимп – винаги в центъра, винаги говорещ, а другите само слушат. В студиото беше пуснато и видео, в което Костадинов бяга от въпроси и отказва коментар пред журналисти с абсурдната теза, че няма да говори с „партийни телевизии“, макар да е водил предаване именно по партийна телевизия в миналото. Прозира страх от диалог, от разследване, от разкритие. Илиев разказа още как поддръжниците на Костадинов се държат като сектанти – сменят профилни снимки, хвалят го безкритично и нападат всеки, който задава въпроси.

Открои се и тревожен елемент – насилието. Илиев свидетелства за физически натиск над жени, членове, които задават въпроси. Разказа за своя случай, в който е бил заплашен в лични съобщения от сина на кмет на Панагюрище. Партийната култура според него е пропита от агресия, мачкане и вътрешно наблюдение – доносничество, натиск, контрол върху социалните мрежи.

Силно прозвуча и анализът му на това кого всъщност обслужва партия „Възраждане“ в Народното събрание. Според Илиев тя играе крайното крило на ГЕРБ, гласува с ДПС и играе политически театър, за да отвлича вниманието. Не е случайно, че когато темата стане за репресии срещу опозиционери като Ивелин Михайлов, не от ГЕРБ или ДПС се чуват най-агресивните крясъци в парламента, а от „Възраждане“. Те не защитават свободата – те я заглушават, защото така им е наредено.

Финалът на предаването беше белязан от силен акцент – партия, която твърди, че се бори със статуквото, но вътрешно е копие на най-ретроградната политическа култура. Споменати бяха и конкретни фигури с имоти, обвързаности и политически зависимости от ГЕРБ, НДСВ и други формации. Илиев заключи, че напускането на идеалисти като него е оставило партията в ръцете на послушни кариеристи и хора със съмнителен морален и интелектуален профил.

Разговорът завърши с увереност, че тази истина ще излезе наяве и че написаната книга ще бъде свидетелство за една от големите политически измами на последните години.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК!