Докато повечето партии броят външнополитическите си пътувания на годишна база, „Възраждане“ очевидно мина в режим „геополитически спринт“ – три делегации в три държави в рамките на седмица. Едни се ръкуват с руския елит в Москва, други прокарват идеи за преминаване към долара във валутния борд (за по-голяма независимост от еврото), а трети търсят съмишленици в Иран. Дали целта е суверенитет, или просто колекциониране на визи – не е напълно ясно.

На думи България изглежда активен играч. На дела – по-скоро балкански кросоувър между „Къща от карти“ и „Да, господин министър“. Една партия поздравява Путин, друга се радва на Пеевски, трета още търси входа към Белия дом.

А в Брюксел… валят шамари.

Първо Доналд Тръмп-младши охлади ентусиазма на Борисов с мълчание, когато темата за „Новото начало“ и съжителството с Пеевски стигна до американските уши. После дойде още по-осезаема плесница – този път от Европа. Манфред Вебер и ЕНП не просто „пропуснаха“ Мария Габриел при избора за заместник-председател – те изпратиха ясен сигнал, че ГЕРБ вече не е това, което беше. За първи път от 2009 г. българската управляваща партия остана без място в ръководството на своето политическо семейство в ЕС.

И причината? Отново – Пеевски. Санкциониран по „Магнитски“, той вече е неразделна част от управленската конструкция в София. Борисов го нарече „предвидим партньор“, но в Брюксел преводът звучи по друг начин: „компрометиращ фактор“. Политическият флирт с ДПС има цена, а тя вече се плаща – в евро и в репутация.

И ако в Брюксел удрят през ЕНП, то в Щатите ни поздравяват… между мивките.

Да, случката е известна: Бойко Борисов причаква Доналд Тръмп-младши пред тоалетната на международна среща, изстрелва ентусиазирано „Конграчулейшън, мистър Тръмп!“ и получава в отговор едно културно кимване и „Good day“. За секунди страната ни участва в американската дипломация – не чрез протокол, а чрез партизански подход, достоен за сценарий на сериал.

И докато сръбският президент сяда на официални разговори, а унгарският външен министър обсъжда стратегия с Тръмпови, България се гордее със селфи пред санитарния възел и пост във Facebook.

Това, уважаеми читатели, не е просто политика. Това е философия. Това е дипломация по български – не по каноните на Хенри Кисинджър, а по правилата на Банкя. Без сценарий, без покани, без преводач. Само инстинкт, храброст и… навременно физиологично разположение на събеседника.

Така изглежда българската външна политика през последната седмица – между Москва и Манфред, между тоалетната и трибуната на ЕНП, между долара и рублата. А в средата стои България – с все по-неясна посока, но с изключително чувство за хумор. Добре че поне народът ни го пази.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК!