В началото на ноември 2025 г., в администрацията на Столична община възникна публичен сблъсък между кмета Васил Терзиев и главния архитект на София арх. Богдана Панайотова. На фона на структурни промени в столичната администрация, кметът отне делегираните правомощия на архитектката, а тя — въпреки искането за оставка — отказа да я подаде. Случаят хвърля светлина върху конфликта на управление, приоритетите в градоустройството и начина, по който се осъществява контролът в общинската администрация.

Причини и предпоставки

По официално съобщение от общината, с заповед на кмета от 7 ноември делегираните правомощия на главния архитект бяха отнети поради „липса на необходимото доверие и невъзможност за ефективно взаимодействие“.
Сред ключовите промени: архитектката вече няма да изпълнява функциите на възложител по Закона за обществените поръчки (ЗОП), както и няма да внася доклади по планове за изменение на устройствения план в Общинския съвет.
Повод за действията се оказаха различни виждания между кмета и архитектката относно новата структура и организация на общинската администрация, в частност звено по градско планиране и развитие, което да бъде ръководено от нов заместник-кмет.

Отговорът на главния архитект

Арх. Панайотова заяви, че не вижда основания за исканата оставка, не е получила конкретни мотиви и е научила за решението чрез SMS, докато е била болнично отсъстваща.

„Като прищявка звучи“, каза тя по повод искането ѝ да подаде оставка, и допълни, че не е склонна да го направи, докато не ѝ бъдат представени аргументи.

Последствия и значение

С отнемането на правомощията на главния архитект се променя властовият баланс в една от ключовите общински функции — устройственото планиране и контролът върху общинската собственост. С промените кметът поема пряко решаваща роля в тези области, а заместник-кметът по „Финанси и здравеопазване“ получава задължения за съгласуване на заповеди и договори по ЗМСМА.

Това може да се разглежда като сигнал за централизиране на управленските функции в администрацията или като опит за по-строг контрол върху процесите в общината. От друга страна, такъв ход поставя въпроси за независимостта на длъжностите като тази на главния архитект и за зрялостта на управленската координация в администрацията.

Конфликтът между кмета на София и главния архитект е повече от кадрова размяна — той е отражение на дълбоки структурни и политически теми: как ще се управлява развитието на града, кой носи отговорността за устройственото планиране и в какви рамки тече контролът в институциите. Арх. Панайотова отказа да подаде оставка, изисквайки конкретни мотиви и яснота, докато кметът предприе сериозни стъпки— отнемане на правомощия и централизиране на управлението. Как ще се развие този казус ще покаже дали столичната администрация ще успее да възстанови хармония и ефективност или напрежението ще продължи да ескалира, със съответните последици за градската политика, гражданите и развитието на София.

Последвайте ни в Telegram, Viber или Facebook.