Пред парламента – картина на отчаянието

В един хладен ден пред Народното събрание се събраха хора, които не просят. Те не искат помощи, не искат подаяния. Искат справедливост. Това са десетки семейства, преживели кошмара на държавния произвол, загубили бизнеса, домовете и вярата си в институциите.

Те не влязоха в парламента, защото вратите бяха заключени – не от случаен администратор, а символично – от една система, която отдавна е забравила защо съществува.

„Охраната пази народните представители от народа. Това ли е демокрацията?“ – каза един от протестиращите.

„Ние създадохме поминък там, където нямаше нищо. Сега ни третират като престъпници.“

Разбитите съдби – 300 семейства срещу държавната машина

Историята започва преди повече от десетилетие, когато по време на икономическата криза над 300 семейства решават да изградят къщи за гости в отдалечени райони на България. Взимат кредити, залагат имоти, работят със собствени ръце.

За тях европейската програма е шанс – не за забогатяване, а за оцеляване.

След години труд идва ударът – Държавен фонд „Земеделие“ започва масови проверки под претекст за нарушения по Наредба №30 от 2008 г.

Днес е известно: Министерството на земеделието няма нито един оригинален документ за тази наредба. Архивите „липсват“, а въпреки това съдилищата осъждат хората по текстове, които буквално нямат юридическо съществуване.

„Мишките изяли архива на държавата, но ние плащаме цената. Няма закон, няма справедливост, има само страх и произвол“, сподели една от пострадалите жени от село Рибново.

От 300 семейства са останали около 50. Останалите – съсипани, емигрирали, със запорирани сметки и конфискувани имоти. Мнозина говорят за опити за самоубийство, отчаяние и разпад на цели родове.

„От 250 унищожени семейства останахме шепа хора, които още вярват, че правото може да победи беззаконието“, казва друг протестиращ.

Народното събрание – храм на страха, не на народа

В деня на протеста парламентът не се отвори за тях. В сградата, която по Конституция принадлежи на народа, бяха пуснати само „удобни“ гости – хора с партийни връзки, с лични конфликти, които удобно запълват новините.

Истинският народ остана отвън.

„Вътре говорят за народ, но отвън стоим ние – истинският народ“, коментира един от организаторите.

„Вместо глас, получаваме охрана. Вместо справедливост – тишина.“

От трибуната не се чу нито един глас в защита на пострадалите. Медийната завеса беше пълна.

Тук се разкрива истинският триъгълник на властта – Народно събрание, министерства и медии – три стени на едно и също мълчание.

Партия „Величие“ – рупорът, който искат да заглушат

Сред всеобщото бездушие единствено партия „Величие“ застава редом до хората. Без показност, без медийни прожектори – техни представители са присъствали на всяко съдебно заседание, подкрепяйки потърпевшите в битката им срещу държавния абсурд.

„Докато другите партии си правят предизборни снимки, ние седим в съдебната зала, до хората, които държавата унищожава“, заяви представител на „Величие“.

„Тези хора не са престъпници, а създатели – и ако не защитим тях, няма да остане България, която да защитаваме.“

Но именно заради тази откровеност „машината“ на Пеевски и Борисов – политико-медийният апарат, който контролира съдилища, прокуратура и екрани – се е прицелил във „Величие“.

Партията, която си позволи да говори открито за беззаконието, вече е подложена на системна атака – очерняне, изопачаване и опити да бъде заличена като рупор на справедливостта.

„Те се страхуват от истината, защото „Величие“ я казва високо“, коментира протестиращ.
„А там, където има истина, страхът губи силата си.“

Триъгълникът на властта – от символ към затвор

Символичното пространство между Народното събрание, Президентството и Министерския съвет – известно като „триъгълникът на властта“ – отдавна е загубило смисъла си като място на демокрацията.

Днес то е геометрия на страха – място, където протестиращи стоят под наблюдение, където охранители пазят политици от народа, и където народните представители избягват срещата с онези, които представляват.

„Ако тоталитаризмът имаше правила, сега няма дори това – днес законите се променят със задна дата, за да се вземе нещо от всеки, който не е послушен“, каза участник в протеста.

Една последна надежда

Хората, които бяха оставени отвън, не са просто „бенефициенти“. Те са жертвите на най-големия политико-икономически експеримент в новата история на България – експеримент, в който държавата наказва предприемчивите, а награждава послушните.

В хаоса на институционалното бездушие партия „Величие“ остава единствената структура, която не се страхува да назове виновниците и да говори от името на измамените.

За мнозина това е последната надежда – гласът, който още не е купен и който още не се е поклонил пред мафията, превърнала се в партия.

Преследването на „Величие“ – последната свещица в мрака

Днес, когато цинизмът е превърнат в държавна доктрина, а безнаказаността – в политическа норма, „Величие“ се оказва не просто партия, а явление.

Властта, свикнала да мачка всичко различно, усеща заплаха не от брой депутати, а от идеята, че все още има хора, които не се продават.

От месеци се наблюдава координирана кампания срещу движението – фалшиви новини, натиск върху симпатизанти, опити да бъдат заличени от публичното пространство.

Машината на Пеевски и Борисов, която десетилетия тъпче всеки опит за независимост, днес работи с пълна сила, за да унищожи последния глас, който не говори по зададен сценарий.

„Не ни е страх. Ако ще угаснем, ще угаснем като светлина, а не като сенки“, заяви представител на „Величие“, преди да бъде изведен от сградата на парламента.

В страна, където институциите са кухи, а думата „справедливост“ звучи като подигравка, „Величие“ остава последната свещица в далечината – слаб, но неподвластен на бурята пламък.

Той гори за всички, които вече не вярват, че някой ще ги чуе. За всички, които са ограбени, унизени, прогонени, но не и пречупени.

И колкото повече мрак се спуска над България, толкова по-ясно се вижда този малък пламък, който напомня, че още има надежда.

Пред Народното събрание вчера не се стреляше. Но всяка отхвърлена молба, всяка заключена врата и всяка загубена къща е куршум в сърцето на българската демокрация.

Там, където някога се ковеше законът, днес се пази мълчанието.
А там, където хората търсят справедливост, единствено ехото на думите „Народното събрание“ им напомня колко далеч са от народа.

Последвайте ни в Telegram, Viber или Facebook.