Проливните валежи и нарастващият риск от наводнения в България стават все по-реални предизвикателства за градската среда. Последните инциденти — спирането на четири трамвайни линии в столицата поради наводнение, образуването на „езера“ в подземни гаражи заради запушени шахти и повторни потопи по Южното Черноморие — сочат, че проблемът не е само природен. Той е комплексен и се корени в инфраструктурни, екологични и управленски дефицити.

Едно от ключовите наблюдения е, че наводненията често не се дължат само на количеството валежи, а и на неспособността на изгражданата инфраструктура да ги поеме. За пример: в район Красно село в гр. София отпадъци са запушили дъждоприемни шахти и това е довело до наводнение на подземни гаражи и паркинги. В столицата пък по бул. „Асен Йорданов“ преди „Шипченски проход“ движението на трамвайни линии 20, 21, 22 и 23 беше временно спряно заради наводнен участък — причината е интензивен дъжд, затруднено отводняване и листна маса в шахтите.

Инфраструктурни слабости, като запушени шахти, ниско отводняване, намалена пропускливост, допринасят значително. Ключов фактор е и честотата на интензивни валежи — климатичните промени увеличават риска от бързо натрупване на водни обеми. В регионите по Черноморието, например, няколко дни проливни дъждове доведоха до поредица от наводнения с жертви. 

Наводненията причиняват не само материални щети — на инфраструктура, сгради, транспорт — но и създават социален и психологически ефект. Във вилно селище Елените например след порой загина човек, а многократно повторени екстремни събития превърнаха страха и тревогата в ежедневие. Спирането на обществения транспорт в столицата е ярък пример за това как един локален инцидент може да засегне широк кръг от хора — граждани, работещи, транспортната система.

Проблемите с наводненията и завиряванията често се съчетават с по-дълбоки управленски слабости. В примера с Красно село е ясно, че извозването на боклука и поддръжката на шахтите са оставени на недобре организирани системи, често с недостиг на човешки ресурс и техника. От страна на транспортната инфраструктура — при участъка с трамваите — признаци за компрометирани канали и намалена отводнителна способност бяха посочени като причина.

Това означава, че превенцията изисква повече от просто строителство. Необходими са регулярна поддръжка, мониторинг, готовност за бързи действия и актуализация спрямо климатичните промени.

Наводненията, които преживяваме, не са просто „природни бедствия“. Те са сигнал за системни недостатъци — в инфраструктурата, в управлението, в поддръжката и в готовността на обществото да реагира. Когато улици се превръщат в реки, шахтите се запушват от отпадъци, а общественият транспорт спира заради завиряване, това показва не само инцидент, а явление.

За да се минимизира рискът от подобни събития в бъдеще, е необходимо да се направят три ключови стъпки:
Усъвършенстване на инфраструктурата за отвеждане на вода — шахти, канали, решетки, преливни отвори.

Поддържане и проверка на системите — редовно почистване, реакция при сигнали, бързо мобилизиране на техника и екипи.

Интегриран подход в градското планиране — преосмисляне на зоните на застрояване, приспособяване към по-чести интензивни дъждове, включване на зелена инфраструктура (зони за инфилтрация, зелени площи).

В крайна сметка, справянето с наводненията е въпрос не само на природни феномени, а на готовност — градска, институционална и обществена.

Последвайте ни в Telegram, Viber или Facebook.