Урокът на Георги Кьосеиванов и нуждата от нов национален тип лидер

На днешния ден преди 86 години е съставено 56-ото правителство на България с министър-председател Георги Кьосеиванов. Само няколко месеца по-късно, през февруари 1940 г., той подава оставка поради сложната външнополитическа обстановка.

Днес България се ръководи от 105-ото правителство, оглавявано от г-н Росен Желязков - избор, който според мнозина е нелегитимен. В сравнителен исторически план е важно да познаваме миналото и да извличаме поуки от него. Политическата ни класа трябва да осъзнае необходимостта от принципни различия и да приложи политика в интерес на държавата. В това отношение партия „Величие“ и аз настояваме за последователност, професионализъм и морал.

Уникалната личност на Георги Кьосеиванов

Георги Кьосеиванов е министър-председател на 54-тото, 55-ото и 56-ото правителство на България (1935–1940 г.). Той е пример за държавник от европейска класа. Роден на 19 януари 1884 г. в Пещера, починал на 27 юли 1960 г. в Швейцария, той завършва Парижкия университет и посвещава живота си на дипломатическа служба.

Работи в българските представителства в Рим (1912), Цариград (1913–1915, 1918–1926), Париж (1925), Букурещ (1925), Атина (1926–1931), Букурещ (1931–1933) и Белград (1934). През 1934 г. става началник на канцеларията на цар Борис III, а по-късно – министър на външните работи в правителството на Андрей Тошев. От 1935 г. оглавява правителството и остава на поста до 15 февруари 1940 г.

След това е пълномощен министър на България в Швейцария до 1944 г., където остава и след промените, запазвайки любовта си към родината до смъртта си.

През 2023 г. издателство „Фабер“ и авторът Людмил Спасов издадоха книгата „Георги Кьосеиванов – прокуденият премиер“. В нея е описана силата на този дипломат - гъвкав, представителен, но твърд в принципите си. Без да се поддава на конюнктура и натиск, той формулира ясни цели за българската политика, издигайки я на равнище, достойно за европейските стандарти.

Историческа поука и днешни паралели

По време на трите му правителства България постига забележителни стопански успехи. През 1938 г. страната ни е на девето място в Европа по ръст и стандарт на живот. Днес, 87 години по-късно, сме на последните места в ЕС. Само за пет години – между 2021 и 2025 г. – проведохме седем парламентарни избора, сменихме над десет премиери и произведохме политическа безпътица.

Олигархичният модел и безконтролната банкова система позволиха изнасянето на над 55 милиарда долара и създаването на хиляди офшорни фирми. Фалитът на КТБ нанесе щети за над 10 милиарда лева, а делото „Рико“ ще струва поне още милиард долара на държавата.

Политическата класа, родена от тази система, произвежда зависимости и некомпетентност. Ако този процес не бъде спрян, гладът, омразата и социалната поляризация ще задушат България.

Време е за нов Георги Кьосеиванов

Историята учи, че спасението идва с личността, а не с партията. През 1934 г. след преврата на Кимон Георгиев властта се люшка между генерал Пенчо Златев и Андрей Тошев, докато цар Борис III не намира баланса в лицето на Георги Кьосеиванов.

Днес България отново има нужда от такъв лидер - независим, неолигархичен, морален и принципен, който да мисли не за властта, а за държавата.

Държавата трябва ясно да определи „кой кой е“ – не само чрез главния прокурор, но и чрез финансовото разузнаване, международното сътрудничество с ЦРУ и МИ-6 в Лондон, както и контрола върху източените богатства. Без твърда намеса на институциите няма да излезем от порочния цикъл на зависимости.

Време е българският парламент да се вгледа в себе си и да потърси нов модел на управление, основан на експертност, морал и историческа памет. Само така ще осигурим бъдещето на България!

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК!