Проф. Юлиана Матеева беше любезна да сподели с читателите ни своите малки тайни от магията на коледните традиции и обичаи в семейството си. Ето какво ни разказа тя:

Обичаме да сложим украсата рано, малко след началото на ноември, защото никога не сме вкъщи за празника и така можем да ѝ се радваме преди и след него. Цялата къща сякаш засиява, отрупана с дребните коледни украшения и светеща с лампички.

Като бях дете, елхата у дома беше естествена и миризмата на истинско иглолистно дърво изпълваше стаята. Сега от години използваме красиво, но изкуствено дръвче. Просто не искам да допринасям за унищожението на още една елхичка и тя да стане жертва на моя коледен консуматорски егоизъм.

Изпитвам особена радост, когато вложа по малко от себе си във всяко от красивите неща, които приготвяме с детето в очакване на празника. Тази година опекохме коледни сладки, изрязани във формата на елхички, сърчица, звездички и Дядо Коледа. Украсихме ги с цветни бои, но явно сме подранили в приготвянето им, защото още преди празника вече успяхме да ги привършим. И как не, след като е толкова приятно да пиеш кафе или чай с меденки и аромат на канела в дългите неделни предколедни вечери.

Вложихме сърце и в картичките, които направихме собственоръчно, при това не бяха нарисувани, а изработени само с красиви панделки, цветна хартия, лепило и брокат. Всеки наш близък освен подарък получи и картичка – различна, индивидуална и пълна с настроение. Може някой да смята коледните картички за отживелица, принадлежаща на миналото хилядолетие, но на мен дори само надписването им ми дава една зареждаща ритуалност – да си помисля с равносметка за отминалите 365 дни: какво са ми донесли, какво са отнели от мен, и да погледна с надежда и очакване към следващата година. Нещо като благодарност за миналото и наричане за бъдещето. 

И така, сред подготовки и предколедни срещи с приятели, идват и последните предпразнични дни. Малко шетане в кухнята. Сред постните ястия лозовите сарми са моето най-любимо. За да са незабравимо вкусни, най-важен е изборът на лозов лист – трябва да е крехък, от ранните месеци на лозите. Правя по много, ама наистина много. Мога да изкарам на лозови сарми до Нова година – за мен това е вкусът на този празник, не съм голям любител на месото за разлика от мъжете у дома, които едва дочакват единствената постна вечер да мине, за да опитат от същинското коледно меню. 

Бъдни вечер и Коледа заедно с моите родители прекарваме у свекъра и свекърва ми. Пътуваме няколко часа до тях и пътят винаги минава неусетно в разговори, песни и онова особено предколедно настроение в очакване за приятни предстоящи дни и вечери. Преди няколко години синът ми дефинира този най-тесен кръг от близките ни хора като „Голямото семейство“. Думата остана символна за всички нас и сега знаем, че празниците са времето на Голямото семейство. Наистина, Коледа е моментът на топлите спомени с неделимите от сърцето хора. 

Някога, много отдавна, моята любима баба, мир на душата ѝ, ме научи да меся. С още неумели детски ръце се борех с тестото, за да ѝ докажа, че и аз мога. Тя искаше да умея да правя всичко, защото знаеше, че колкото и успешно да се реализира една жена в професионалното си амплоа, винаги край нея ще има близки хора, които ще се радват на една омесена питка. Сега, много години по-късно, го правя с лекота и много обичам и месенето, и украсяването на празничните питки. Сигурно духът на хилядите наши предци именно тогава най-силно нашепва нещо, защото този древен ритуал, подобно някое тайнство, ми действа много успокояващо, при това не само заради предвкусването на нещо приятно за хапване. Мисля, че точно тези традиции, с които родителите ми са ме отгледали и възпитали, бяха онова невидимо въже, с което се привързах към голямото семейство на родолюбивите българи.

Впрочем едни от мечтаните през цялата година моменти са именно предпразничните вечери, в които обичаме да гледаме исторически филми за големите победи на великите българи и онези епизоди от миналото, когато сме били единни, сполетени и непобедими. Ценни уроци, които искаме да предадем на нашия син. 

В нашето голямо семейство спазваме стриктно традицията за нечетния брой ястия на трапезата, за да бъде щедра идната година. Няколко пъти ги броим на пръсти в подготовката, а после още няколко пъти, когато вече са на масата, за да не би да станат четен брой и да се развали поверието. И винаги прекадяваме софрата, отправяме и благодарност към Бог за щедрите дарове, с които е отрупана трапезата, и молитва за здраве и благодат. Когато детето беше малко, на това място вече тръпнехме в очакване на Дядо Коледа и дали тази година вече ще бъде разпознат. Сега, признавам си, част от подаръците сме ги подарили още във Варна и дори някои от тях вече се носят или с тях се играе от седмици. С големите деца е така. С още по-големите – също. 

И така дните се завъртат във вихрен празничен танц и трудно се сещаш в кой точно ден какво точно си правил, но най-важното е, че се чувстваш щастлив с най-близките си… и с някоя хубава книжка и одеяло под брадичката. 

Може би има рецепта за идеалната Коледа. Но нашата е такава – с две думи, най-прекрасното време в годината. И макар всички да обичаме лятото, слънцето и морето, ако трябва да избера месец от годината, в който да протече животът ми оттук насетне, подобно Гьотевия Фауст, това ще е декември – най-топлият, най-вкусният и най-ароматният.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК