Когато децата мечтаят, светът им се изпълва с безкрайни възможности. Те пробват, грешат,
откриват, увличат се, променят посоката – и така променят себе си. Но не всички имат
свободата да го правят. Някои родители, съзнателно или не, поставят граници на наследниците
си – насочват ги към „правилното“, пречупват поривите им през своите неосъществени мечти.
Историята на Теодор обаче е различна. Тя е история за свободата да избираш, за
вдъхновението да откриваш и за магията на изкуството, която помага на децата да летят.
Теодор е четвъртокласник, който се увлича по много неща – обожава колите, снима ги, качва
клипове в TikTok, кара бъги, когато е на село. Самият той е усетил разликата между градския и
селския живот, а именно свободата. И както всяко дете, има нови и нови вдъхновения. Но едно
от тях се превръща в нещо повече от увлечение – акордеонът.
През януари Теодор решава, че иска да свири. Майка му, която винаги подкрепя
любопитството и стремежите му, не се поколебава – записва го на уроци. И само два месеца и
половина по-късно детето вече има първия си концерт. Свири сам с гордост песничката
„Тръгнал кос“. Това, което може да остане просто мимолетен детски каприз, се превръща в
страст.

Ролята на учителя – човекът, който разпалва искрата
Преди да се срещна с Теодор, говорих с неговия учител по акордеон – Венислав Будинов. Още
в първите минути от разговора ни разбрах, че този човек не е просто преподавател, а будител в
истинския смисъл на думата. Той не само учи децата да свирят – той им дава увереност,
насочва ги, показва им, че всяко от тях е звезда. В неговите очи няма „слаби“ и „силни“
ученици – има деца с талант, който трябва да бъде развит. Той ги снима, качва видеа (със
знанието на родителите им), за да им покаже, че музиката не е просто уроци и ноти, а нещо,
което ги прави смели и свободни.
„Изкуствата помагат на децата да преодолеят бариерите си – особено страха да застанат пред
хората. А това е много важно за бъдещето им. Всичко започва оттук“, споделя учителят
Будинов, у когото гори страст – и тя се предава на децата.
Поуките от тази история?
Може би ако някое друго дете беше казало на майка си, че иска да свири на акордеон, щеше
да получи само усмивка и насочване към „по-перспективно“ занимание. Но Теодор има
свободата да пробва, да греши, да открива. Да бъде дете.
Ние, родители, често се изкушаваме да сбъдваме чрез децата си нашите неосъществени мечти.
Но децата не са наше продължение – те са отделни личности, които имат право да намерят
своя собствен път. Нашата роля не е да ги насочваме към „правилното“, а да им дадем крила,
за да полетят.
А изкуствата са именно това – криле. Те учат децата на дисциплина, но и на свобода. Помагат
на малчуганите да преодолеят страховете си, да се изправят пред публика, да изразяват себе
си. И за да ги включим в това, трябва не само да подкрепим техния избор, но и да ценим
хората, които им помагат да растат – учителите, музикантите, артистите. Да ги подкрепяме и да
им се доверяваме.

Историята на Теодор започва като вдъхновение от едно дете, което решава да свири на
акордеон. Но всъщност се превърна в разказ за нещо много по-голямо – за свободата да
мечтаеш, за ролята на добрия учител и за силата на изкуството да променя съдби.
Нека не забравяме да даваме на децата си тази свобода. Нека им позволим да летят, да правят
сами изборите в живота си, откривайки желанията и сбъдвайки мечтите си. Да горят от
любопитство по нещо ново, вълнуващо, мечтано и да следват порива на сърцето си.

Репортаж от срещата ни с Теодор и неговият вдъхновител Венислав Будинов вижте ТУК:

Школа по изкуства- Венислав Будинов ТУК:

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК: