В една малка държава, която много обича да вярва, че е голяма, а още повече – че е важна за света, един бивш премиер се похвали, че е говорил с наследника на най-гласовитото политическо семейство в Америка. И не беше нужно повече от една усмивка пред камерите, за да се роди цяла легенда – или може би сянка на такава. Казва се, че историята обича повторенията. В България те идват на пресконференция, придружени с реплики от типа: „Аз не съм ходил при Доналд Тръмп, а при неговия син, който е просто дете на мой приятел“. Оттук нататък въображението поема щафетата, а реалността се опитва да настигне приказката, изостанала на светофара между истината и пиара.

Срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп-младши през октомври 2025 г. беше обвита в повече мистерия, отколкото личният живот на самия Борисов. Никой не каза кога точно е станала, кой е присъствал, какво е било менюто и най-важното – кой е записвал разговора. Никой, освен журналистите, които трябваше да разследват защо в една страна, член на Европейския съюз и НАТО, лидер на най-голямата дясна партия пътува до Америка, за да разговаря с „дете на приятел“. Не министър, не дипломат, не представител на Белия дом – а син, наследник, икона на консервативните подкасти, човекът, който обича лов, пури и аплодисменти.

Wall Street Journal написа, че разговорът между двамата е засегнал теми като газопреносната инфраструктура и санкциите по закона „Магнитски“. Това бе достатъчно, за да избухне скандал, който, ако беше филм, щеше да се казва „Балкански поток 2: От Вашингтон с любов“. Борисов, в типичния си стил, побърза да обяви, че нито една тръба, нито един договор, нито един Пеевски не са били споменати. Той просто „популяризирал България“. Само дето не уточни дали я е популяризирал като туристическа дестинация или като лаборатория за политически оцелели.

Видеото, публикувано от Fakti.bg, показва Борисов в ролята на човек, който едновременно иска да изглежда откровен и да не каже нищо. Очите му бягат между самодоволство и напрежение. Гласът му звучи така, сякаш диктува на стенограф, който няма мастило. Казва, че се е срещнал „по приятелска линия“, но не уточнява кой приятел е общият знаменател между един американски милиардер и един български политически ветеран. В речта му има всички познати елементи от жанра „след скандал“ – малко шега, малко обида, малко патриотизъм, всичко разбъркано в коктейл, който мирише на стара власт и нова нужда от легитимност.

Точно тук започва по-интересната част – не в това, което е казано, а в онова, което е премълчано. Когато няма стенограма, няма отговорност. Когато няма протокол, има легенда. А когато няма държавен интерес, но има личен, тогава историята престава да бъде дипломатическа и започва да прилича на криминален роман без детектив. Българският премиер в оставка (защото Борисов никога не е напълно „бивш“) пътува до Съединените щати и говори с човек, който няма държавна функция, но има влияние в кръговете около семейство Тръмп. Това не е престъпление, ще кажат някои. Да, но въпросът е: какво представлява, ако не е политика, бизнес или приятелство? Защото в България границите между тези три категории често се губят като преводач в тъмна стая.

Медиите в САЩ не обърнаха голямо внимание на срещата – може би защото имат други проблеми, като съдебните дела на Доналд Тръмп и кампанията му за президент. Но в България тя стана всичко: тема на мемета, обект на телевизионни дискусии и източник на национален срам. Някои твърдяха, че Борисов е „унизил“ Доналд Тръмп-младши, като е говорил за срещата без разрешение, и че така е „развалил имиджа на държавния глава на най-великата нация на света“. Други твърдяха обратното – че се е унизил сам, като се е опитал да придаде значение на един разговор, който вероятно е бил по-кратък от американска реклама на прах за пране.

Фактите са малко, но гласовете – много.

Радио БНР съобщи, че Борисов обяснил пред свои симпатизанти, че срещата била „приятелска, частна и напълно непротоколна“.

bTV Новините цитираха думите му, че „не е обсъждал Пеевски и „Лукойл“, което бе достатъчно доказателство, че именно това е било обсъждано. Защото в българската политика, когато нещо се отрича три пъти, то е вярно поне наполовина.

След разкритията на „The Wall Street Journal“ за срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп-младши българските медии реагираха с вълна от публикации, които очертаха различните страни на скандала – от откровеното признание за лобиране до опитите за оправдание чрез „приятелски разговори“.

Mediapool.bg цитира американското издание и уточни, че „лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е разговарял с Доналд Тръмп-младши за теми, свързани с енергетиката и санкциите по закона „Магнитски““. Материалът акцентира върху това, че самият Борисов не отрича срещата, а по-скоро се стреми да я омаловажи, заявявайки: „Естествено, че ще разкажа“ – израз, който Mediapool тълкува като неволно признание за участие в разговори отвъд дипломатическите норми.

Свободна Европа публикува два текста, които очертават контекста на визитата. В първия – „Крипто, мита и една полутайна среща“ – се проследява присъствието на Тръмп-младши на бизнес форума на Nexo в София и участието на Борисов в неофициален обяд с него. Във втория материал – „Сделка за „Магнитски“ – може ли депутатът Борисов да договаря?“ – медията цитира WSJ и отбелязва, че Борисов сам е потвърдил, че темата за санкциите е била спомената, което превръща твърдението за „частен разговор“ в юридически и морално съмнителен акт.

Клуб Z беше най-директен в заглавието си: „Борисов призна, че е лобирал пред Тръмп JR за падане на „Магнитски““. Статията разглежда срещата като форма на лобиране в полза на лица, свързани с българската политическа и икономическа олигархия, и отбелязва, че думите на Борисов „аз само споменах закона“ са фактически признание, че разговорът е засегнал именно забранената тема.

Webcafe публикува материал под заглавие „WSJ: Борисов предложил „Турски поток“ на Тръмп-младши“, като се позова на американския източник и български свидетели от събитието. Там се уточнява, че по време на обяда с представители на криптовалутната компания Nexo Борисов е „поставил на масата“ идеята за участие на американски инвеститори в българската част на газопровода. Текстът поставя акцент върху това, че подобен разговор може да се тълкува като опит за търговия с национален интерес в замяна на политическо съдействие.

Dnevnik.bg обобщи информацията под заглавие „‘Уолстрийт джърнъл’: Борисов е разговарял с Тръмп-младши за продажба на дял от „Турски поток““, като подчерта липсата на официален дневен ред и протокол. Изданието цитира WSJ дословно, че Борисов е поставил на обсъждане и „възможна промяна в позицията на американската администрация към санкционирани лица“.

Deutsche Welle (DW) допълни конкретни детайли за присъствието на Деница Желева, шеф на кабинета на Борисов, която е изпълнявала ролята на преводач. Това, според DW, е доказателство, че срещата не е била „частна“, а е проведена с официално участие на служебно лице, което придава на разговора институционален характер.

За истината също потвърди версията, че Борисов е „виждал възможност да си осигури среща с Тръмп, рекламирайки „Турски поток“ като опция за американски инвестиции“. Материалът интерпретира действията му като опит за лична политическа легитимация чрез символична близост с американския консервативен елит.

Фокус представи темата в международния контекст – „WSJ забърка България, Бойко Борисов и „Турски поток““ – с акцент върху цитата от оригиналната статия: „Той споменава името на Тръмп-младши в преследването на сделки за милиарди долари. Става неудобно.“

В най-ранната публикация на Fakti.bg още от април 2025 г. беше съобщено за самата среща: „Борисов имаше среща с Доналд Тръмп-младши. Подробности не се съобщават.“ Тогава липсата на информация се тълкуваше като дипломатическа форма, но днес изглежда като преднамерено укриване на съдържанието.

Така българският медиен пейзаж, който обикновено пази тишина около международните изяви на Борисов, този път се превърна в сцена на един колективен акт на разобличение. Почти всяка редакция потвърди едно и също – че бившият премиер е използвал името на Доналд Тръмп-младши, за да внуши близост с американските консервативни среди и да представи частен интерес като национален. От нюансираните анализи на Свободна Европа до директните обвинения на Клуб Z и Webcafe, всички заглавия водят към едно заключение: че срещата в София не беше жест на приятелство, а сцена на морална контрабанда, в която България отново изгуби лице под знамето на чужд авторитет.

Ако вярваме на Wall Street Journal, Борисов е представил себе си като човек, който може да посредничи между Вашингтон и определени европейски бизнес кръгове. Ако вярваме на Борисов, той просто е говорил за туризъм, газ и приятелство. Ако вярваме на здравия разум, трябва да си зададем въпроса – защо един американец, който има достъп до световни лидери, би отделил време за неофициална среща с български политик извън властта, освен ако зад масата не стои някакъв по-дълбок интерес.

Достоверността на казаното от Борисов може да се измери по обичайния начин – чрез противоречията му. В един ден той заявява, че никога не е обсъждал санкции; на следващия казва, че „само е споменал закона „Магнитски“, защото е актуален“. Третия ден – мълчи. Класическа българска версия на „никога не казах това, което казах“. В този хаос от думи, интонации и извинения истината изчезва като фактура в държавна администрация.

И все пак има нещо по-дълбоко – моралният въпрос. Когато човек с минало, обвързано с разследвания, с обвинения, със сенки на зависимости, решава да се среща с представител на американски политически елит, това не е просто приятелство. Това е символично действие – все едно бившият управител на казино реши да влезе в църква и да каже, че е дошъл да си говори за свещи. Може и да е вярно, но звучи странно.

Така се ражда усещането, че тази среща е не просто личен каприз, а опит за легитимиране. Когато български политик се снима с наследник на Тръмп, това се продава като международно признание. Когато после каже, че разговорът е бил „частен“, това се представя като скромност. А всъщност това е политически театър – без сценарий, без режисьор, но с публика, която жадува за драма.

Дали Борисов е мафиот? Думата е силна, но образът му е изграден така, че да подхранва подобни заключения. От времето на охранителя до времето на премиера, той винаги е бил човек на контрола – контрол над медиите, над парите, над историите. Тази среща е част от същия инстинкт – да остане в играта, да държи отворен канал, да покаже, че още е фактор. Неслучайно няма стенограма. Стенограмите остават, а легендите живеят по-дълго.

В Америка Тръмп-младши вероятно вече е забравил името на Борисов. В България обаче тази среща ще продължава да живее като мит, доказателство за двойствената природа на властта – между сянката и прожектора. Една снимка, едно изречение, едно пътуване могат да създадат илюзията, че България има място на голямата маса. Но когато няма протокол, няма и достойнство.

Може би Твен би казал, че „истината носи обувки, докато лъжата лети с частен самолет“. А в този случай самолетът вече е кацнал, но никой не знае къде. Борисов продължава да говори за приятели и магистрали, Тръмп-младши – за лов и бизнес. Двамата са огледални отражения на света, в който парите заменят идеите, а думите – фактите.

Срещата им не промени света, но показа колко лесно една малка нация може да изгуби лице в името на личното самоуважение на един човек. Това е унижението, което не се вижда по телевизията – то не е в думите, а в мълчанието след тях. България отново бе използвана като декор за чужди амбиции, този път не от великите сили, а от собствените си сенки

Последвайте ни в Telegram, Viber или Facebook.