Днес станахме свидетели на поредното доказателство, че в нашето общество има нещо дълбоко сбъркано. Един от спортните автомобили, облепен с изображения на популярни личности – лицата на българската мафия, катастрофира поради лоши метеорологични условия и загуба на контрол. За щастие няма жертви. Шофьорът е жив и здрав, макар колата да е със сериозни щети. Това би трябвало да е достатъчно, за да си отдъхнем.

Но вместо облекчение, интернет пространството и социалните мрежи се напълниха с ликуване, злорадство и грозни коментари. „Така им се пада“, „дано им се случи още“, „нека страдат“ – това са само част от зловещите „пожелания“, написани от хора, включително и от публични личности. Радост от сгънатите ламарини. Радост, че някой едва не е загубил живота си. Радост от нещастието на друг.

Да, мнозина може би не харесват конкретни личности или начина, по който живеят. Може да ги обвиняват в арогантност, показност или в това, че са символи на мафиотско мислене. Но оттам до искането на смърт или тежка катастрофа има огромна разлика.

Това говори много повече за самото общество, отколкото за хората в катастрофата. Когато злорадстваме над чуждото нещастие, всъщност оголваме собствената си злоба, завист и безсилие. Това е опасна тенденция – тя нормализира омразата, превръща човешкия живот в евтина сензация и изкривява ценностите. Никой не печели от това. Напротив – днес се радваш на катастрофата на друг, утре някой ще се радва на твоята. И този кръг на омразата никога няма да свърши.

Затова е време да се замислим: какво общество искаме да бъдем? Такова, което намира радост в чуждите грешки и нещастия? Или такова, което може да критикува и да изисква справедливост, без да губи човечността си?

Истинската сила не е в злорадството. Истинската сила е в това да останеш човек, дори когато не харесваш някого.

Последвайте ни в Telegram, Viber или Facebook.