Българските болници, особено тези, които работят с публични средства, от години се лутат между двете крайности на системна недофинансираност и безконтролно разпределение на вътрешните бюджети. В тази мъгла на произвол и неравенство се случва абсурдното: в едно и също лечебно заведение санитар получава възнаграждение, близко до минималната работна заплата, докато ръководството си осигурява десетократно по-високи брутни възнаграждения. Липсва законово установен минимум за заплащане на медицинския труд, липсва механизъм за контрол, а институциите не носят отговорност за ефективността на публичния ресурс. Така се възпроизведе тиха, но все по-видима разруха – миграция на млади кадри, обезлюдяване на отделенията, демотивация и безмълвно напускане.

На този фон четирима народни представители – Ивелин Михайлов, д-р Любиша Блажевски, Павлин Петров и Стилиана Бобчева от ПП „Величие“ – внасят законопроект, който цели да постави край на тази безконтролна практика. Те предлагат да се въведат задължителни минимални равнища на заплащане за всички лечебни заведения, които получават публичен ресурс – било по линия на НЗОК, било чрез пряко бюджетно финансиране. Началната основна заплата на лекар без специалност трябва да не пада под 150% от средната брутна заплата за страната. За специалистите по здравни грижи ще има отделно фиксирано равнище, а нощният труд няма да се заплаща символично, а на база конкретен процент от минималната работна заплата на час.

Законопроектът предвижда не само обвързване с официални икономически показатели, но и въвеждане на конкретни референтни стойности: нетна месечна заплата от 6000 лв. за лекар, 4000 лв. за професионалисти по здравни грижи и 1500 лв. за санитарите и помощния персонал. Тези стойности не се въвеждат като таван, а като долна граница на професионално достойнство, при което младите специалисти ще могат да останат в системата, вместо да я напускат още преди началото на реалния си път.

Извън числата, проектът предлага реален механизъм за прекъсване на унизителната диспропорция в рамките на едно и също лечебно заведение. Съотношението между най-ниското и най-високото възнаграждение вече няма да може да надхвърля 10 към 1. Това не е популизъм, а бариера срещу саморазпределените бонуси, чрез които някои директори превърнаха болниците в частен актив, а публичната отговорност – в празно понятие.

Друг акцент в проекта е признаването на продължаващото медицинско обучение като фактор за заплащане. Всеки специалист, който премине одобрена форма на квалификация, ще получава минимум 1% допълнително възнаграждение годишно. Това е начин трудът на онези, които не само лекуват, но и се развиват, да бъде признат по начин, съпоставим с модерните здравни системи.

Проектът е замислен като пълна законодателна рамка, не като декларативен жест. Изменят се не само ключови текстове в Закона за лечебните заведения, но и в Кодекса на труда и Закона за здравното осигуряване. Създават се задължения за Министерството на здравеопазването да актуализира поднормативната уредба, за ИА „Главна инспекция по труда“ да следи за изпълнение, за съсловните организации да поддържат публични регистри на обучените кадри.

Законът въвежда и сериозни санкции – до 15 000 лв. глоба при първо нарушение и до 30 000 лв. при повторно. Управителите и членовете на ръководствата, които не изпълнят новите правила, ще носят персонална отговорност. Това е част от опита да се сложи край на модела на безотчетност, при който болниците функционират като получастни феоди, въпреки че разходват публични средства.

Оценката на въздействието в самия проект е категорична – предлаганите промени не водят до автоматично увеличаване на разходите. Те не налагат допълнителни трансфери от държавния бюджет или НЗОК. Те пренасочват съществуващия публичен ресурс към равноправно и прозрачно разпределение. Там, където се налага, лечебните заведения ще трябва да извършат вътрешна оптимизация, да ограничат управленския раздут разход, да прекратят практиките на скрити премии и допълнителни възнаграждения за администрацията за сметка на персонала. В дългосрочен план законът ще създаде предвидимост, ще намали текучеството и ще подобри качеството на медицинската грижа.

Ползите за младите специалисти са очевидни – сигурна стартова заплата, механизъм за растеж чрез обучение, защита срещу експлоатация чрез нощен труд без доплащане. За първи път в българското здравеопазване се прави опит тези хора да не бъдат изправени пред избора между емиграция и преждевременно професионално прегаряне.

Мотивите към проекта са изчистени от общи фрази. В тях ясно се заявява, че без закон няма да има нито устойчивост, нито реална кадрова политика. Законопроектът отговаря на препоръки на европейски институции, на социалната доктрина на ЕС и на очакванията на българските граждани държавата да упражни регулация върху финансираните от нея структури.

Законът не се пише от лозунги, а от числа. Не обещава чудеса, а минимални граници. Не разпределя пари, а налага справедливост в разпределението им. Той не подменя реформата, а я започва оттам, откъдето винаги е трябвало – от труда на хората в системата.

До момента в рамките на петъчния ден са постъпили три законопроекта със сигнатури № 51-554-01-125 на ПП „Възраждане“, № 51-554-01-127 на ПП „Величие“ и № 51-554-01-128 на ПП-ДБ, те имат обща стратегическа цел – да въведат задължителни минимални трудови възнаграждения за медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения, които се финансират с публичен ресурс – било чрез договори с НЗОК, било чрез субсидии от държавния бюджет. Тези законопроекти се стремят да създадат устойчив механизъм, чрез който да се осигурят предвидимост, стабилност и достойно заплащане на труда в системата на здравеопазването. Те се раждат като пряк отговор на кадровата катастрофа, която продължава да дестабилизира сектора и която засяга най-вече младите лекари, медицинските сестри и другите здравни работници. В центъра на предложенията стои заложената принципна рамка за обвързване на заплащането с икономически реалности, а не с административен произвол – минималната основна заплата на лекар без специалност трябва да бъде не по-ниска от 150 процента от средната брутна работна заплата за страната. При медицинските сестри, акушерките, помощник-фармацевтите и други специалисти този минимум е заложен на 140 процента от същия базов икономически показател. Извън основното възнаграждение се предвиждат допълнителни финансови стимули за работа през нощта, за продължаващо обучение и за придобита квалификация. Заплащането на нощен труд се фиксира на не по-малко от 0,5 процента от минималната работна заплата за всеки час, а за всяка година с преминато обучение, признато от съсловните организации, следва да се добавя най-малко един процент над основната заплата. Ако специалист е придобил допълнителна квалификация, тя се отразява с минимум пет процента увеличение.

 В тази логика се въвежда и ограничение на съотношението между най-високото и най-ниското възнаграждение в едно лечебно заведение, което не бива да надвишава десет към едно. Наред с финансовите правила, законопроектите предвиждат ясен контролен механизъм. Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ се овластява да извършва проверки, да дава задължителни предписания и да сигнализира Инспекцията по труда. При системно неспазване на разпоредбите следват административно-наказателни санкции в размер от петнадесет хиляди лева, а при повторни нарушения – до тридесет хиляди лева, налагани лично на ръководителите на лечебните заведения. 

Най-широко разработеният законопроект – № 127 – съдържа допълнения и в други нормативни актове, включително Закона за здравното осигуряване и Кодекса на труда, с което предлага цялостна законодателна архитектура. Вносителите са народните представители от ПП „Величие“ – Ивелин Михайлов, д-р Любиша Блажевски, Павлин Петров и Стилиана Бобчева, като идентично съдържание се съдържа и в законопроекта със сигнатура № 125 с вносители Цончо Ганев и група народни предсатвители. Законопроект № 128, внесен от Асен Василев и група народни представители от ПП-ДБ, също въвежда минималните възнаграждения, но в по-стегнат вариант, без прецизирани параметри за допълнителни възнаграждения и без ясно изразена санкционна отговорност за ръководствата на болниците. Мотивите и на трите законопроекта се позовават на тревожни демографски и икономически данни. България е на последно място в ЕС по брой медицински сестри на хиляда души население. През 2023 г. шейсет и три медицински сестри са напуснали страната. Основните заплати на младите лекари и медицинските сестри остават далеч под средната за страната, при нарастваща инфлация и несигурност. Средната възраст на работещите сестри продължава да расте, което предвещава влошаване на достъпа до здравни грижи, особено в по-малките населени места. В мотивите се съдържат ясни очаквания за въздействието на предлаганите промени. Най-важните са задържане на младите специалисти, намаляване на миграцията и текучеството, стимулиране на продължаващо обучение и професионално развитие, подобряване на качеството на здравните услуги и повишаване на доверието в системата. Преходът към фиксирани пропорции на заплащане, обвързани със статистически обосновани индекси, ще внесе предвидимост и обективност. Свързването на публичното финансиране с конкретни социални ангажименти от страна на лечебните заведения е също съществена стъпка към възстановяване на баланса между обществения интерес и управленската отговорност. Тези законопроекти създават условия за изграждане на дългосрочен кадрови потенциал в здравеопазването, като залагат на професионализъм, справедливост и прозрачност.

Законопроекта може да намерите тук.

Последвайте ни в Telegram, Viber и Facebook.