Европейският парламент отхвърли внесения вот на недоверие срещу Европейската комисия, оглавявана от Урсула фон дер Лайен. Гласуването се проведе на 10 юли 2025 г., като 175 евродепутати подкрепиха вота, 360 гласуваха „против“, а 18 се въздържаха. Вотът не достигна необходимия брой гласове, за да бъде приет.

Причините за недоволството – „Pfizergate“ и непрозрачност

Основен мотив за искането на вот беше скандалът, наречен от медиите „Pfizergate“. Урсула фон дер Лайен бе обвинена в отказ да предостави текстови съобщения, разменени с изпълнителния директор на Pfizer по време на преговорите за ваксини в разгара на пандемията. Въпреки съдебни решения за достъп до информацията, тя остана недостъпна, предизвиквайки сериозна критика за непрозрачност.

Политически напрежения и обвинения в задкулисни договорки

Дебатите в парламента надхвърлиха конкретния казус. Част от евродепутатите изразиха притеснения от централизацията на властта в ръцете на председателя на Комисията, както и от предполагаемите ѝ опити за сближаване с десни и крайно десни партии с цел запазване на политическо мнозинство. Фон дер Лайен бе упрекната в отсъствие на диалог с други институции и за заобикаляне на процедурите.

Зад вота – външно влияние или вътрешна опозиция?

По време на разискванията Урсула фон дер Лайен посочи, че опитите за сваляне на Европейската комисия се подклаждат от „враговете на Европа“, визирайки Русия и антиевропейски сили. В същото време критици отвътре посочиха, че недоверието не е внушено отвън, а е резултат от реални притеснения относно начина ѝ на управление.

Политически реакции – разделение в центъра

Макар вота да не премина, той разкри дълбоки пукнатини сред центристките сили. Евродепутати от Социалистите, Зелените и Либералите подкрепиха Комисията, но не скриха, че правят това с „условна подкрепа“. Мнозина подчертаха нуждата от повече прозрачност и отчетност от страна на председателя.

Какво следва за фон дер Лайен?

Отхвърлянето на вота означава, че фон дер Лайен остава на поста си, но политическата ѝ тежест може да бъде разклатена. Предстоят важни преговори за нов мандат, а доверието на Европейския парламент ще бъде от решаващо значение. Необходимостта от възстановяване на диалога с различните политически групи става все по-належаща.

Исторически контекст

Това е първият вот на недоверие срещу Урсула фон дер Лайен и деветият в историята на Европейския парламент. До момента нито един такъв вот не е бил успешен, което още веднъж подчертава трудността подобна инициатива да доведе до реална промяна, но също така показва нарастващото напрежение в съюза.

Заключение

Вотът на недоверие срещу фон дер Лайен бе отхвърлен, но той даде силен сигнал за недоволството в рамките на парламента и сред европейските граждани. Проблемите с прозрачността и комуникацията ще останат под наблюдение, а председателят на Комисията ще трябва да укрепи доверието към своето управление в следващите месеци.

Последвайте ни в Telegram, Viber и Facebook.