Очите на децата са огледало на чистата им душа и вгледаме ли се в тях, веднага разбираме
дали са тъжни, обидени, уплашени или пък весели, възторжени, щастливи. Те не могат да се
преструват, лицемерието им е непознато, затова от тях можем да се учим на доверие, на
искреност, на спонтанност.

Децата често дават воля на въображението си, което понякога ги
отвежда в приказни страни, друг път – в земи на злодеи и чудовища. И тогава се появява най-
големият им враг – страхът. Онзи същият страх, който усещаме и ние, когато някой по-силно
използва властта си срещу нас – без право на обяснение, без място за нашия глас. Да
надникнем сега в мислите на едно дете и да видим как то преодолява страховете си. Нали
казахме – децата са наши учители…

Когато баща ти вика, не разбираш защо. Просто знаеш, че трябва да мълчиш.
Логиката в детския свят е безпогрешна за разлика от света на възрастните, където не всичко
изглежда така, както през очите на едно дете, и лошият герой не е въображаем, а реален.
Какво е поведението на „героя“, от когото всички се страхуват – Делян Пеевски? Той не дава
отговори, той заплашва. Той не убеждава, а принуждава. Както едно дете стои пред строгия
поглед на възрастен, който не му оставя избор, така и обществото се намира в тази роля –
принудено е да слуша и да не пита.
Заплахите – оръжие на слабите

Когато един възрастен няма аргументи, той крещи. Когато един политик усеща, че губи
контрол, той заплашва.
Когато някой по-голям ти вземе играчката и ти каже: „Ще те набия, ако кажеш на
госпожата“, знаеш, че не можеш да се защитиш.
Това прави и Пеевски. Той има парите, има властта, но не и доверието. И затова компенсира
със заплахи. Те са последното оръжие – инструментът, с който иска да запази онова, което не
му принадлежи по право.
Купената власт – най-голямата илюзия

Децата много добре разбират кога някой има истински приятели и кога е сам.
Когато някое дете в училище черпи всички с шоколади, не е задължително да го харесваш
наистина. Просто искаш още шоколад.

Такава е и властта на Пеевски. Изцяло купена. Тя не идва от уважение, а от зависимост. Ако
утре парите му изчезнат, изчезват и хората около него. Както дете, което губи „приятели“,
когато вече няма какво да им даде.
Гордостта, която отдалечава хората
Гордостта е най-големият враг на човек. Тя го изолира, тя го прави сам.
Когато едно дете се мисли за най-доброто във всичко, накрая никой не иска да играе с
него.

Пеевски живее в свят, в който вярва, че може да си купи всичко. Но дори децата знаят, че има
неща, които не можеш да купиш – искреност, любов, уважение.
Какво следва?

Едно дете може да се страхува дълго време, но в един момент осъзнава истината. Разбира, че
човекът, от когото се е страхувало, не е толкова могъщ, а просто е разчитал на страха.
Когато осъзнаеш, че баща ти вика, защото се страхуваш, разбираш, че вече не можеш да
се страхуваш от него по същия начин.
Същото се случва и с обществото. Когато хората спрат да се страхуват, заплахите губят силата
си. А тогава идва моментът, в който властта, изградена върху страха, се разпада. Страхът има
власт само докато вярваме в него.

Очаквайте продължението в част 2

вижте видеото тук https://youtu.be/gENaDCQ5pZQ?si=8IZLGAlrv_H96FeR

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК!