Клаксоните на свободата и българското знаме – символ на единството- част I

Протест, който обединява, а не руши

Вчерашният ден беше различен. Това, което се случи, беше повече от протест. Беше гласът на събудените.

От 18 до 22 ч. вечерта София и Варна ехтяха.

Клаксоните прорязваха тишината на примирението, а българските знамена се развяваха гордо – единственият флаг, който носехме.

Нямаше партии. Нямаше организации. Имаше само едно – България.

Излязохме, за да защитим правото си на глас. Да кажем „Не!“ на изборните фалшификации, на подменения вот, на политическите марионетки, които играят по свирката на задкулисието.

Всеки ден по телевизията ни навират в лицата хора, които явно лъжат.

Хвърлят прах в очите ни, докато страната ни се разпродава, разпарчетосва, превръща се в разменна монета.

Конституционният съд вече четвърти месец не може да се произнесе по твърденията, че изборите са фалшифицирани.

И в този парализиран институционален хаос едно нелегитимно правителство взема решения за нашето бъдеще.

Отказваме да стоим и да гледаме.

Тунелът в „Люлин“ ехтеше от клаксоните на свободата

Колоната ни от над 150 коли обиколи всички ключови точки, които бяхме определили в София, но „Люлин“ беше нещо различно.

Там, в тунела, нашите клаксони не просто звучаха – те БУДЕХА.

Стотици, едно след друго, знамената се вееха, а звукът отекваше в стените – като гръмотевица, като зов за свобода.

Хората излязоха на балконите, бяха по прозорците.

Но най-вълнуващото беше, че дори тези, които караха срещу нас, натискаха клаксоните си в знак на поздрав.

Махаха с ръце, правеха сърца с пръсти, вдигаха юмруци.

И в този миг осъзнахме – пишем история.

Не утре, не някога, а днес.

Протест, който не руши, а обединява

На всяка точка, на която спирахме, гордо развявахме знамената си. Обменяхме енергия, прегръщахме се, радвахме се, че сме заедно. Но нещо още по-важно се случи – взаимното уважение между нас и полицията.

Протестите обикновено носят напрежение. Сблъсъци. Разправии.

Вчера нямаше нито един груб жест. Нито един сблъсък.

Напротив – полицаите ни съдействаха, ние им съдействахме.

Правехме си път един на друг, съобразявахме се. И заедно доказахме, че протестът може да бъде мирен, човешки и красив.

Не защото нямаше напрежение, а защото имаше истина.

Не защото някой ни е позволил, а защото ние го постигнахме.

И защото имаше представители на много от Красивите медии в България, които отразиха всичко такова, каквото беше – без изкривяване, без манипулации.

Аз, като представител на „Красива София“, отразявам този протест за всички вас – нашите зрители и читатели.

През моята призма.

През моята гледна точка.

И най-вече – през моята гражданска позиция.

Децата, които вярват в нас

Но най-ценното бяха децата. Те гледаха нас, по-големите. С вяра. С надежда.

И когато децата имат вяра в нас, ние нямаме право да ги разочароваме.

Силата е в общността.

Силата е в нашето единство и задружност.

И тази сила никой не може да ни отнеме.

Днес отново излизаме!

Днес, от 18:00 ч., протестът продължава на Триъгълника на властта.

Време е повече хора да се събудят, да осъзнаят, че действието, което предприемаме, е нашата сила.

Тя е в нашите ръце.

Всеки, който излиза дори само за да усети тази енергия на задружност и единство, ще разбере – промяната започва от нас.

А когато усетиш тази енергия в себе си, ще осъзнаеш и много други истини.

Няма значение кой кой е.

Важно е само едно – че сме българи.

И че няма да позволим да ни крадат гласа, бъдещето, България.

Видео от автошествието

Присъединете се към нашата общност в Телеграм ТУК!

Споделете с приятелите си

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД