Тя не е просто сянка в нечий живот,
не е дъщеря, сестра или нечия съпруга –
тя е свобода, воля, характер.
Сама избира пътя си, носи тежестта на изборите си.
Очите ѝ не търсят позволение, ръцете ѝ не чакат помощ –
те творят, водят, създават бъдеще.
Тя е силата на майката, мъдростта на водача,
гневът срещу несправедливостта
и нежността, която лекува.
Гласът ѝ не трепери от страх,
стъпките ѝ не се спират от препятствия.
Защото знае, че всяка битка, която избере,
ще я спечели.
В обществото, което иска да я определи,
тя сама създава своята дефиниция.
Не е „слабият пол“, не е „по-добрата половина“ –
тя е цялостна, завършена, независима.
Жена, която не чака бъдещето –
тя го създава.
И днес, когато Тодоровден и Осми март се срещат,
тя язди своите мечти, без страх от падане.
Силата на воините, честта на традицията
и огънят на женското достойнство
се сливат в едно –
да напомнят, че свободата и смелостта
не принадлежат на един ден, а на цял един живот.