Село Богданлия в борба за опазване на земята от общинската алчност

В малкото село Богданлия, разположено в пределите на община Елин Пелин, назрява напрежение, което заплашва не само земите и природното богатство на района, но и доверието на местните хора в институциите.

В малкото село Богданлия, разположено в пределите на община Елин Пелин, назрява напрежение, което заплашва не само земите и природното богатство на района, но и доверието на местните хора в институциите. Това иначе спокойно селище, известно със своята красива природа и тих ритъм на живот, е изправено пред сериозно предизвикателство, породено от плановете на местната администрация да промени статута на общински пасища с цел тяхното застрояване.

Според инициативния комитет „Да спасим село Богданлия“, който обединява загрижените жители, промяната на предназначението на тези 200 декара пасища, намиращи се между последните къщи на селото и коритото на река Луда Габра, е не само незаконна, но и разрушителна за екологичното равновесие в региона. Въпросните 200 декара пасища са ключови както за местното животновъдство, така и за запазването на редки видове животни. 

 

Въпросните площи попадат в заливната тераса на река Луда Габра и въпреки че строителството в този район е забранено съгласно Закона за водите, Общинският съвет на Елин Пелин, с подкрепата на кмета, решава през януари 2024 г. да извади тези земи от категорията „постоянно затревени площи“. Това дава зелена светлина за тяхното преобразуване и продажба на частни инвеститори.

Село Богданлия, което се намира само на 30 километра от София, е привлекателно за строителни предприемачи заради стратегическата си локация. Но местните жители не споделят ентусиазма за урбанизация. Инфраструктурата на общината е изключително крехка – прекъсванията на електричество и вода са почти ежедневие, особено през зимата. Вместо инвестиции в подобряване на базовите условия за живот, новият градоустройствен план на Елин Пелин предвижда продажбата на общински земи за жилищни и промишлени цели, което според жителите е равносилно на жертване на обществените интереси в полза на частни печалби.

Инициативният комитет вече е организирал подписка, в която са се включили 122-ма от всички 129 жители на селото. Те категорично се противопоставят на решенията на Общинския съвет и настояват за запазване на статута на пасищата. Според тях промяната ще доведе до екологични катастрофи, загуба на биологично разнообразие и унищожаване на традиционното животновъдство, което е ключов поминък за региона. Пасищата на Богданлия не са просто земя – те са част от начина на живот, който обединява общността и поддържа баланс между човека и природата.

Данни, представени от местните активисти, показват, че в пасищата на селото живеят редки видове животни, които ще бъдат застрашени от евентуално застрояване. Опазването на тези видове не е просто морален дълг, а също така задължение съгласно европейските и националните екологични стандарти. Но въпреки това инициативата на местната власт демонстрира готовност да игнорира тези факти в името на краткосрочни финансови ползи.

Случаят с Богданлия повдига въпроси за ролята и отговорностите на местната власт. Кметът на Елин Пелин и Общинският съвет са органите, които вземат решения относно управлението на общинските земи. Вместо да се грижат за устойчивото развитие на региона, тези институции често действат в интерес на определени икономически групи. Местните жители обвиняват кмета и съветниците в корупция и безотговорност, подчертавайки, че решенията се вземат без консултации и прозрачност.

Местната ферма „Богданлия“ ползва за дейността си общинската земя на базата на договор за наем и поради това обстоятелство е сключила договор за модернизация с Държавен фонд „Земеделие“ и е изтеглила заеми за реализирането ѝ. Ако земите ѝ бъдат отнети, фермата няма да може да изпълни ангажиментите си и ще бъде изправена пред невъзможност да обслужва кредитите си и фалит. Съдбата на животните в нея също ще бъде неясна.

 

Този случай не е изолирано явление. През последните години в България се наблюдава целенасочена политика за унищожаване на българското животновъдство. Унищожаването на стада под претекст за чума или други измислени болести, ниските изкупни цени и европейски субсидии, а сега и  намаляването на пасищата са само част от процесите, които целенасочено унищожават селските райони. Богданлия е поредният пример за това как институциите не само не подкрепят малките общности, но активно подкопават техните възможности за оцеляване.

Битката на жителите на Богданлия е символ на по-широка борба – между хората, които искат да защитят своята земя и природа, и властите, които поставят икономическите интереси над всичко останало. Докато местната власт продължава да игнорира гласовете на своите граждани, хората от това малко село ще продължат да се борят. За тях пасищата не са просто територия – те са наследство, което трябва да бъде запазено за бъдещите поколения.

 

ТРАДИЦИОННО ВРЕДНИТЕ НАВИЦИ НА МЕСТНАТА ВЛАСТ


Мариана Симеонова оглавява инициативния комитет „Да спасим село Богданлия“, създаден преди година с цел подкрепа за фермерите и запазването на пасищата, намиращи се от южната страна на селото, между последните улици и коритото на р. Габра. Тези пасища се ползват от ферма „Богданлия“ съгласно договор за наем към общината, чиято собственост са въпросните земеделски площи. Това е най-голямата ферма на територията на община Елин
Пелин и тя разчита на тези пасища, за да развива дейността си. Фермата е подписала договор за модернизация с Държавен фонд „Земеделие“, за да ползват заеми по европейски програми. Жителите са доволни от продуктите от това сътрудничество. Земите са общинска собственост и днес общинарите искат да ги продадат на частни инвеститори с цел застрояване.
Кметският наместник е написал през 2021 г. докладна записка до кмета на община Елин Пелин, че жителите на селото желаят въпросните земи да се преобразуват поради голямото търсене на парцели в района. Това обаче никога не е обсъждано с местните жители. И очевадно е в нечий личен интерес. Процедурата стартира в пълно информационно затъмнение и когато хората разбират, вече са изтекли всички законоустановени срокове за обжалване. В селото битуват слухове, че земите ще бъдат продадени на безценица на близки до властта
хора, които след това ще реализират печалби от тези земи. Щеше да е направо странно, ако
беше различно…
Общинският съвет на Елин Пелин естествено и спонтанно е откликнал на това „желание“ на местните и е взел предварително решение за промяна на предназначението на тази земеделска земя и изваждането ѝ от специализирания масив на постоянно затревените територии и пасища, като е подал искане към Министерството на земеделието и храните те да бъдат изключени от тази база данни. Това също е направено тайно и без обществено
обсъждане, този път от Общинския съвет – Елин Пелин. Тайни работи…
За да прокарат това свое решение, общинарите са използвали документи с невярно съдържание, които са съставени от местната служба „Общинска собственост“. Тази история можеше да мине тихо и тайно, както обикновено. Поводът това да не се случи са местните жители на село Богданлия и техният инициативен комитет. Те са будните стражи на
земята си. Местните управници са превърнали в традиция разпореждането с общите блага без санкцията
на техните собственици. Да, ние, българските граждани, сме собственици на всеки сантиметър от общата ни земя. Общинари, кметове и техните наместници са наши служители. Думата идва от глагола „служа“. Няма да обясняваме какво означава това! Но държим да отбележим, че всеки служител – местен или държавен, подлежи на контрол. На всеки служител, на когото плащаме заплата, трябва да му се напомня за какво е там, където е – настойчиво, категорично, убедително, постоянно. Но най-важното – дружно!!!

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК

Споделете с приятелите си

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД